Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя А. Н. Ш., против решение №612/23.03.2015 г. по адм. дело №1103/2015 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон.

Постъпила е и частна жалба от А. Х. Ч., от [населено място], против определение по хода на делото №254/10.02.2016 г. по адм. дело №1103/2015 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно.

Ответникът: началника на РДНСК-ЮЦР, [населено място], чрез пълномощника му - юрисконсулт Шалдупова, изразява становище за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба.

Ответникът: Главния архитект на община - П., р-н "Централен", редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба: А. Х. Ч., чрез пълномощника му - адвокат Митева, в писмено становище оспорва касационната жалба.Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък.

От [фирма], чрез пълномощника му - адв.. Н, е постъпило възражение срещу частната жалба, с което се изразява становище, че е недопустима.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на частната жалба и за неоснователност на касационната такава.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение по хода на делото, което не е сред определенията по чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което и не подлежи на обжалване. Поради това и на основание чл. 215, т. 4, вр. с чл. 236 от АПК, частната жалба на Ч. следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство подлежи на прекратяване.

При разглеждане по същество на касационната жалба се установи:

По жалба на А. Х.Ч.А съд-Пловдив е отменил като незаконосъобразна Заповед №ДК-10-ЮЦР-31/02.04.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е отхвърлена жалбата на Ч. и са оставени в сила одобрения инвестиционен проект и Разрешение за строеж /РС/ №174/09.06.2005 г. на главния архитект на р-н "Централен" при община-П. за обект:"Преустройство на златарски магазин и прилежащи избени /складови/ помещения в магазин за промишлени стоки със склад към него и ремонт за възстановяване на стълба от магазина към избата /складовото помещение/", находящ се в УПИ [номер] ,[номер] ,[номер] ,[номер] ,[номер] -за общ и жил. нужди, ПИ [номер], кв.[номер] по плана на[жк], [населено място], с възложител [фирма], сега [фирма] и е върнал преписката обратно на органа за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване на закона.

За да постанови този резултат и въз основа на подробно обсъдените писмени доказателства, съдът е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК-ЮЦР е незаконосъобразна, тъй като спрямо оспорените строителни книжа за процесния обект липсва съгласуване на преустройството с Министерството на културата, респ. липсва разрешение на Националния институт за паметниците на културата /НИПК/, както е изисквала действащата към 2005 г. разпоредба на чл. 20, ал. 4 от Закон за паметниците на културата и музеите /ЗПКМ/, отм. Д.в. бр. 19/2009 г., предвид на това, че строежа попада в сграда, обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с категория "ансамблово значение", с Протокол №13/02.11.1998 г. на НСОПК, утвърден от министъра на културата, видно от Удостоверение от 09.06.2014 г. на НИНКН / л. 146 от делото/. Според съда изискуемото по специалния закон-ЗПКМ отм. разрешение от НИПК за преустройство и извършване на СМР върху недвижими имоти-паметници на културата, дерогира приложението на общия ЗУТ и след като такова липсва главния архитект на района не е имал правомощието да издава РС, съответно началника на РДНСК-ЮЦР е следвало да го отмени.

Решението, в частта му, с която е отменена Заповед №ДК-10-ЮЦР-31/02.04.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, е валидно, допустимо и правилно.

При правилно установена фактическа обстановка са изводите на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗПКМ / отм. /, действаща към датата на издаване на РС №174/09.06.2005 г. Нормата е била приложима към всички консервационни, реставрационни и ремонтни работи и изменения, засягащи недвижими паметници на културата, както и ново строителство в техните граници и охранителни зони към 2005 г., когато е издадено процесното РС и са одобрени проектите за него. По делото не е имало спор и съдът правилно е установил, че строежа - предмет на оспорените строителни книжа, попада в сграда обявена с протокол №13/02.11.1998 г. на НСОПК, утвърден от министъра на културата, за архитектурно-строителен паметник на културата с категория "ансамблово значение", видно от Удостоверение от 09.06.2014 г. на НИНКН. Обектът - предмет на одобрените проекти и РС №174/09.06.2005 г. включва извършване на СМР по преустройство на златарски магазин и прилежащите му избени помещения в магазин за промишлени стоки и ремонт за възстановяване на стълба от магазина към избата, който ремонт съгласно представеното конструктивно становище предвижда увеличаване на съществуващия отвор и изграждане на нова стоманобетонова стълба, които ремонтни дейности попадат в обхвата на извършените въздействия върху сграда-паметник на културата по цитираната по-горе разпоредба на чл. 20, ал. 4 от ЗПКМ отм. , Въз основа на тези констатации правилни са и другите изводи на съда, че при такъв строеж, е било необходимо предварителното разрешение на НИПК, каквото в случая липсва. При липсата му, не е осъществен елемент от фактическия състав за одобряване на проекти и издаване на РС за това преустройство и ремонт върху обект-паметник на културата, предвиден в специалния закон-ЗПКМ отм. , което възпрепятства издаването на оспорените строителни книжа. Издаването им въпреки липсата на такова разрешение от НИПК, представлява съществено нарушение на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон, обуславящо незаконосъобразността им.

Като не се е съобразил с изложеното, органът в лицето на началника на РДНСК-ЮЦР, е издал незаконосъобразна заповед, която съдът правилно е отменил. Като правилно в тази част обжалваното решение следва да се остави в сила.

След отмяната на заповедта и на основание чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът е следвало да се произнесе по същество на жалбата, без да връща преписката за ново решаване на органа, тъй като въпросът относно законосъобразността на оспорените строителни книжа може да бъде решен и от съда. Ето защо в частта, с която преписката е върната за ново разглеждане на органа, обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на Ч. бъде уважена като одобрения проект и РС №174/09.06.2005 г. бъдат отменени като незаконосъобразни, по същите съображения касаещи незаконосъобразността на заповедта на началника на РДНСК-ЮЦР.

При този изход по касационното обжалване и направеното искане, на ответника Ч. следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева, съгласно представените доказателства за това и списък на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, чл. 215, т. 4, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

1.ОСТАВЯ В СИЛА решение №612/23.03.2015 г. постановено по адм. дело №1103/2015 г. на Административен съд-Пловдив, в частта му, с която е отменена Заповед №ДК-10-ЮЦР-31/02.04.2015 г. на началника на РДНСК-ЮЦР, [населено място].

ОТМЕНЯ решение №612/23.03.2015 г. постановено по адм. дело №1103/2015 г. на Административен съд-Пловдив, в частта му, с която е върната преписката на началника на РДНСК-ЮЦР, [населено място] за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване на закона, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ одобрения инвестиционен проект и Разрешение за строеж №174/09.06.2005 г. на главния архитект на р-н "Централен" при община-П. за обект: "Преустройство на златарски магазин и прилежащи избени /складови/ помещения в магазин за промишлени стоки със склад към него и ремонт за възстановяване на стълба от магазина към избата /складовото помещение/", находящ се в УПИ [номер] ,[номер] ,[номер] ,[номер] ,[номер] -за общ. и жил. нужди, ПИ [номер], кв.[номер] по плана на[жк], [населено място], с възложител [фирма], сега [фирма].

ОСЪЖДА [фирма], представлявано от управителя - А. Н. Ш., с ЕИК[ЕИК], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, да заплати на А. Х. Ч., от [населено място], със съдебен адрес:гр.П., [улица], ет.[номер], разноски за касационната инстанция в размер на 500 /петстотин/ лева, възнаграждение за един адвокат.

2. О. Б. Р. частната жалба на А. Х. Ч., от [населено място], със съдебен адрес:гр.П., [улица], ет.[номер], против определение по хода №254/10.02.2016 г. постановено по адм. дело №1103/2015 г. на Административен съд-Пловдив, първо отделение, 4-ти състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №7567/2016 г. на Върховен административен съд, второ отделение, в тази му част.

Решението по т. 1 е окончателно, а по т. 2 е с характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба, пред 5-петчленен състав на Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до А. Х. Ч..