Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. П. С. срещу решение №4061/12.06.2015 г., постановено по адм. д. 2510/2015 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила и изцяло немотивирано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът - директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ (правоприемник на Главна дирекция „Криминална полиция) оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение №4061/12.06.2015 г., постановено по адм. д. 2510/2015 г. по описа на АССГ отхвърлена жалбата на В. П. С. против Заповед № 11938з –125/21.01.2015 г. на директора на Главна дирекция „Криминална полиция” - МВР, с която му е отказано снемането на полицейската му регистрация № 4015/18.03.2011 г. АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и без да са допуснати нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. Съдът е обосновал изводите с мотиви относно правното значение на споразумението, постигнато в наказателното производство и настъпването на реабилитация.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. АССГ е приел за установено, че по искане с вх. рег.№ 28693/12.11.2014 г. на В. С. за заличаване на криминалната му регистрация е постановен изричен отказ, обективиран в Заповед № 11938з –125/21.01.2015 г. на директора на Главна дирекция „Криминална полиция” - МВР отказ за снемане на полицейската му регистрация, осъществена на основание извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), за което е одобрено споразумение по наказателно дело от общ характер. Няма спор, че жалбоподателят е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, което е установено и с писмени доказателства по делото.

Правилно при тази фактическа обстановка административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, като се е обосновал с извод, че одобреното споразумение по наказателно дело от общ характер има същата сила като присъда, а настъпилата реабилитация не следва да се разглежда като предпоставка за задължително заличаване на извършената за същото престъпление полицейската регистрация.

Настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващо установената съдебна практика по повод правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено в с влязла в сила присъда (например: решение № 15433/17.12.2014 г., постановено по адм. д. 6586/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 2571/21.02.2013 г., постановено по адм. д. 7737/2012 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 3652/15.03.2013 г., постановено по адм. д. 5523/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/07.02.2011 г., решение № 10032/09.07.2012 г., постановено по адм. д. 9988/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/07.02.2011 г., постановено по адм. д. 7494/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение). В тази практика Върховният административен съд приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР(Закона за Министерство на вътрешните работи, отм. ). Тази съдебна практика е относима и към настоящия момент независимо от приемането на нов ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) доколкото в нормативната уредба относно полицейската регистрация не е претърпяла изменение. В същия смисъл е и най-новата съдебна практика (например: решение № 491/16.01.2017 г., постановено по адм. д. 11524/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение).

Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР (аналогичен на отменения чл. 160, ал. 2 от ЗМВР отм. полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС); 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Искането за заличаване на полицейската регистрация се обуславя само от настъпилата реабилитация на молителя.

Необходимо е да се прави разграничение между хипотезите по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, който регламентира основанията за заличаване на полицейската регистрация като вид обработване на лични данни и общите правила за обработване на лични данни в информационни фондове на МВР, които са установени в Раздел VІ от ЗМВР, включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат да имат различно предназначение и обработването на лични данни за целите на полицейската регистрация на осъждани лица.

Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им.

В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразена доколко продължава да „съществува причина за тяхното запазване“ (чл. 26, ал. 2 от ЗМВР), и правомощието по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените общественозначими цели.

По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони). Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Чл. 24 от Наредбата № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост регламентира начина на унищожаване на бюлетините за съдимост, но не и личните данни, които се съдържат в тях. И в тази сфера на регулация на обработването на личните данни на физическите лица реабилитацията не е възприета като основание за заличаването им.

Наличието на разлика се отчита и на ниво общностно право - по аргумент от чл. 3, ал. 2, предл. 1 от действащата към датата на издаване на оспорената заповед Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, според който извън приложното поле на директивата е обработването на лични данни при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързани с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право.

С Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но също е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. г от цитирания регламент.

От друга страна държавите членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, поради което настоящият съдебен състав не може да извършва преценка за съответствието на националния закон с тази директива, която е в срок за транспониране.

По изложените съображения настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаваща съдебна практика, според която реабилитацията не представлява основание за заличаване на полицейската регистрация, за която са предвидени специфики спрямо общите правила за обработването на личните данни.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на споразумението в Наказателен процес. С. чл. 383, ал. 1 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Следователно спрямо В. С. са настъпили всички последици както ако е осъден с влязла в сила присъда, включително и настъпването на условия за реабилитацията му. В случая от съществено значение са съображения относно правното значение на реабилитацията, изложени подробно от АССГ и в настоящото решение.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4061/12.06.2015 г., постановено по адм. д. 2510/2015 г. на Административен съд-София-град.

ОСЪЖДА В. П. С., [населено място], [улица] да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ сумата от 100 (сто) лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА С. М. М.:

Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав по следните съображения:

В Раздел VІ от ЗМВР - Информационна дейност е регламентирано правото на МВР да събира, обработва, систематизира, съхранява, използва и предоставя информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани. За целта се изготвят информационни фондове. В разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗМВР изрично е посочено, че обработването на лични данни съгласно Раздел VІ от ЗМВР се осъществява при условията и по реда на този закон и ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ). По силата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработването на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателно производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. В конкретния случай е налице хипотезата на обработването на лични данни на жалбоподателя, свързано с дейностите за противодействие с престъпността и законодателят е предоставил възможност на МВР, да съхранява тези данни в информационните фондове, но при определен от него срок. Това съхраняване не може да е неограничено във времето. Липсата на "определени от администратора срокове" е по вина на министъра, тъй като той не е изпълнил законовото си задължение. Недопустимо е от това неизпълнение, сам той да черпи права, нарушаващи личните права на гражданите в РБ. В подобни случаи, когато липсва специална норма, следва да се приложат общите такива на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД. Там въведената забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани.

Съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, "полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Действително реабилитацията не е изрично посочена в посочената разпоредба, но този законодателен пропуск не следва да бъде тълкуван в посочената в мотивите на решението насока. Не са налице законови основания да се приеме, че личните данни в информационните фондове на МВР и полицейската регистрация са от различно естество.Напротив, оработването на лични данни при полицейска регистрация е част от информационната дейност на МВР, с оглед на което считам, че посочените по-горе разпоредби са относими и спрямо нея.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. П. С. срещу решение №4061/12.06.2015 г., постановено по адм. д. 2510/2015 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ).

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на материалните и процесуалните правила и изцяло немотивирано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът - директорът на Главна дирекция „Национална полиция“ (правоприемник на Главна дирекция „Криминална полиция) оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение №4061/12.06.2015 г., постановено по адм. д. 2510/2015 г. по описа на АССГ отхвърлена жалбата на В. П. С. против Заповед № 11938з –125/21.01.2015 г. на директора на Главна дирекция „Криминална полиция” - МВР, с която му е отказано снемането на полицейската му регистрация № 4015/18.03.2011 г. АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и без да са допуснати нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. Съдът е обосновал изводите с мотиви относно правното значение на споразумението, постигнато в наказателното производство и настъпването на реабилитация.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора. АССГ е приел за установено, че по искане с вх. рег.№ 28693/12.11.2014 г. на В. С. за заличаване на криминалната му регистрация е постановен изричен отказ, обективиран в Заповед № 11938з –125/21.01.2015 г. на директора на Главна дирекция „Криминална полиция” - МВР отказ за снемане на полицейската му регистрация, осъществена на основание извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС) (НК), за което е одобрено споразумение по наказателно дело от общ характер. Няма спор, че жалбоподателят е реабилитиран на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, което е установено и с писмени доказателства по делото.

Правилно при тази фактическа обстановка административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, като се е обосновал с извод, че одобреното споразумение по наказателно дело от общ характер има същата сила като присъда, а настъпилата реабилитация не следва да се разглежда като предпоставка за задължително заличаване на извършената за същото престъпление полицейската регистрация.

Настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаващо установената съдебна практика по повод правното значение на настъпилата реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено в с влязла в сила присъда (например: решение № 15433/17.12.2014 г., постановено по адм. д. 6586/2014 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 2571/21.02.2013 г., постановено по адм. д. 7737/2012 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 3652/15.03.2013 г., постановено по адм. д. 5523/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/07.02.2011 г., решение № 10032/09.07.2012 г., постановено по адм. д. 9988/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, решение № 1843/07.02.2011 г., постановено по адм. д. 7494/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение). В тази практика Върховният административен съд приема, че целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация, съгласно чл. 160, ал. 2 от ЗМВР(Закона за Министерство на вътрешните работи, отм. ). Тази съдебна практика е относима и към настоящия момент независимо от приемането на нов ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) доколкото в нормативната уредба относно полицейската регистрация не е претърпяла изменение. В същия смисъл е и най-новата съдебна практика (например: решение № 491/16.01.2017 г., постановено по адм. д. 11524/2016 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение).

Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР (аналогичен на отменения чл. 160, ал. 2 от ЗМВР отм. полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС); 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Нито една от тези хипотези не е налице в настоящия случай. Искането за заличаване на полицейската регистрация се обуславя само от настъпилата реабилитация на молителя.

Необходимо е да се прави разграничение между хипотезите по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, който регламентира основанията за заличаване на полицейската регистрация като вид обработване на лични данни и общите правила за обработване на лични данни в информационни фондове на МВР, които са установени в Раздел VІ от ЗМВР, включително и заличаването на различни лични данни от тези фондове, които могат да имат различно предназначение и обработването на лични данни за целите на полицейската регистрация на осъждани лица.

Данните от полицейската регистрация на лицата, между които безспорно се съдържат и лични данни за регистрираните лица, съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Именно поради тази причина и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се заличават само при точно и лимитивно определени от законодателя предпоставки. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред, са възприети от законодателят като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата, извършили престъпления, установени в слязла в сила присъда и след реабилитирането им.

В този смисъл е налице съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни да извърши преценка (оперативна самостоятелност) относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР, при която да бъдат съобразена доколко продължава да „съществува причина за тяхното запазване“ (чл. 26, ал. 2 от ЗМВР), и правомощието по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана компетентност при точно изброяване на хипотезите, при които отпада необходимостта да бъде поддържана полицейската регистрация като вид обработване на специфични лични данни и със специално посочените общественозначими цели.

По изложените съображения може да се обоснове извод, че не е налице прекомерност на накърняването на личната сфера на лицата с полицейска регистрация в сравнение с другите лица, чийто лични данни се обработват в други информационни фондове на МВР, като законодателят е съобразил баланса на обществените и личните интереси при установяване на тази законова регламентация и не е предвидил реабилитацията като основание за заличаването на полицейската регистрация. Следва да се има предвид, че и в други правни сфери на регулация, последиците от осъждането с влязла в сила присъда е възможно да бъдат отчитани, независимо, че е настъпила реабилитация по реда на НК. Например за заемането на определени държавни служби законодателят е поставил изискване към кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията (чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и др. закони). Също така информация за всички лица, осъдени от български съдилища, лица, освободени от наказателна отговорност от български съдилища и са им наложени административни наказания по чл. 78а от НК и български граждани, осъдени от чуждестранни съдилища с влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, приет за изпълнение по реда на чл. 453 - 470 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) (НПК) се съхранява и в Бюрата за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието. Чл. 24 от Наредбата № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост регламентира начина на унищожаване на бюлетините за съдимост, но не и личните данни, които се съдържат в тях. И в тази сфера на регулация на обработването на личните данни на физическите лица реабилитацията не е възприета като основание за заличаването им.

Наличието на разлика се отчита и на ниво общностно право - по аргумент от чл. 3, ал. 2, предл. 1 от действащата към датата на издаване на оспорената заповед Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, според който извън приложното поле на директивата е обработването на лични данни при извършване на дейности, извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дял V и дял VI от Договора за Европейския съюз, и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност (включително икономическото благосъстояние на държавата, когато процесът на обработка е свързани с държавната сигурност) и при дейности на държавата в областта на наказателното право.

С Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но също е предвидено, че те не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. г от цитирания регламент.

От друга страна държавите членки приемат и публикуват до 6 май 2018 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, поради което настоящият съдебен състав не може да извършва преценка за съответствието на националния закон с тази директива, която е в срок за транспониране.

По изложените съображения настоящият съдебен състав се присъединява към преобладаваща съдебна практика, според която реабилитацията не представлява основание за заличаване на полицейската регистрация, за която са предвидени специфики спрямо общите правила за обработването на личните данни.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба относно правното значение на споразумението в Наказателен процес. С. чл. 383, ал. 1 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Следователно спрямо В. С. са настъпили всички последици както ако е осъден с влязла в сила присъда, включително и настъпването на условия за реабилитацията му. В случая от съществено значение са съображения относно правното значение на реабилитацията, изложени подробно от АССГ и в настоящото решение.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4061/12.06.2015 г., постановено по адм. д. 2510/2015 г. на Административен съд-София-град.

ОСЪЖДА В. П. С., [населено място], [улица] да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ сумата от 100 (сто) лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА С. М. М.:

Не споделям становището на мнозинството от съдебния състав по следните съображения:

В Раздел VІ от ЗМВР - Информационна дейност е регламентирано правото на МВР да събира, обработва, систематизира, съхранява, използва и предоставя информация на потребители от МВР, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани. За целта се изготвят информационни фондове. В разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗМВР изрично е посочено, че обработването на лични данни съгласно Раздел VІ от ЗМВР се осъществява при условията и по реда на този закон и ЗЗЛД (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ). По силата на чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработването на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателно производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. В конкретния случай е налице хипотезата на обработването на лични данни на жалбоподателя, свързано с дейностите за противодействие с престъпността и законодателят е предоставил възможност на МВР, да съхранява тези данни в информационните фондове, но при определен от него срок. Това съхраняване не може да е неограничено във времето. Липсата на "определени от администратора срокове" е по вина на министъра, тъй като той не е изпълнил законовото си задължение. Недопустимо е от това неизпълнение, сам той да черпи права, нарушаващи личните права на гражданите в РБ. В подобни случаи, когато липсва специална норма, следва да се приложат общите такива на чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗЛД. Там въведената забрана не позволява допълнителното обработване на лични данни за цели, различни от тези, за които те са първоначално събрани.

Съгласно чл. 68, ал. 6 от ЗМВР, "полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на администратора на лични данни или на оправомощени от него длъжностни лица служебно или след писмено мотивирано искане на регистрирания, когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК 3. наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда; 4. лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание; 5. лицето е починало, като в този случай искането може да бъде направено от неговите наследници. Действително реабилитацията не е изрично посочена в посочената разпоредба, но този законодателен пропуск не следва да бъде тълкуван в посочената в мотивите на решението насока. Не са налице законови основания да се приеме, че личните данни в информационните фондове на МВР и полицейската регистрация са от различно естество.Напротив, оработването на лични данни при полицейска регистрация е част от информационната дейност на МВР, с оглед на което считам, че посочените по-горе разпоредби са относими и спрямо нея.