З.Т е подала касационна жалба срещу решение № 6652 от 07.11.2019 г. по адм. дело № 1891/2019 г. на Административния съд – София град, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу решение № 2-1542/22.01.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за установяване на принадлежността й към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към органите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Направени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени решението на комисията и се присъдят направените разноски.
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна.
Административният съд установил, че с писмо изх. № [номер] до председателя на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия директорът на СД „Класифицирана информация“ в Държавната агенция "Национална сигурност" поискал да бъде направено проучване за надежност на З.Т.И било направено на основание параграф 18 от преходните и заключителните разпоредби на ЗЗКИ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) ( обн ДВ бр. 71/2016 г., според който в едногодишен срок от влизането в сила на този закон органът по проучването, с изключение на Държавна агенция "Разузнаване" и служба "Военна информация" на Министерството на отбраната, е длъжен да отправи писмено искане по чл. 27 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за служителите с достъп до класифицирана информация, за които проверка за принадлежност не е правена. В тридневен срок след приключването на проверката Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия уведомява за резултата органа по проучването, а при установена принадлежност - проучваното лице и Държавната комисия по сигурността на информацията. Към искането било приложено писмено съгласие на З.Т за извършване на проверка за принадлежност. Позицията, заемана от Трендафилова в дружеството [фирма], изисквала достъп до класифицирана информация.Трендафилова притежавала разрешение за достъп до класифицирана информация, издадено на 17.11.2015 г., валидно до 07.10.2019 г.
След извършена проверка на лицето Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия констатирала наличието на документи по чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА и издала решение № 2-1542/22.01.2019 г., с което установила принадлежността на З.Т към структурите на СГУ на МВР-ДС-II-III, в качеството й на съдържател на явочна квартира. Решението се основавало на данни от извлечение от регистрационен дневник, в който под № [номер] била вписана регистрацията на секретен сътрудник - съдържател на явочна квартира с псевдоним [наименование], „поделение вербовало [наименование], „дата на вербовка“ – [дата], картон „Строго секретно“ обр. 6 – за вербоването на жалбоподателката като секретен сътрудник с вече посочения псевдоним към [наименование], с посочени три имена - З.Т, дата на раждане – [дата], дата на вербовка – [дата] и дата на регистрация – [дата]" с вписан оперативен работник – Д.Б и отразено ръкописно горе на картона – [номер], както и писмо до ОД на МВР, отдел трети ДС, с вх. № [номер], съдържащо информация, че „.са изключени и материалите унищожени на следните я/к, водещи се в отдел 02, отделение [наименование]“, в което е отразена с псевдоним [наименование] и номер на регистрацията [номер].
От правна страна съдът приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 9, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА, при спазване на изискванията за форма, при точно приложение на материалния закон. Според изложените от съда мотиви, принадлежността на З.Т към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА е безспорно установена въз основа на предвидените в закона документи. В отговор на възражение на жалбоподателката, че не е осъществявала дейност като секретен сътрудник съдът посочил, че за установяването на принадлежност не се изисква лицето фактически да е осъществявало дейността. За административния орган не съществувало задължение да установи наличието на реално извършвана дейност. Намерените документи свидетелствали за принадлежността на жалбоподателката към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. С оглед тези съображения административният съд отхвърлил жалбата на З.Т срещу решение № 2-1542/22.01.2019 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
Касационната инстанция намира, че при разглеждането на делото и постановяването на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Що се отнася до оплакването за необоснованост, то не се подкрепя с относими към това касационно основание съображения, поради което не следва да се разглежда.
Административният съд не е допуснал нарушение като е отказал да събере доказателствата, поискани от защитата на жалбоподателката с молба от 8.10.2019 г. Исканията за представяне на документи, от които е видно дали по преписката за проучване за надежност на жалбоподателката през 2015 година е имало данни за принадлежността й към Държавна сигурност, прилагането на заявлението на [наименование] за извършване на проучване, както за наличието на данни за принадлежност на съпруга на Трендафилова към органите на Държавна сигурност, правилно са били оставени без уважение, тъй като обстоятелствата, за изясняването на които е поискано приобщаването на посочените документи, са извън предмета на доказване.
Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон
Съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗЗКИ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) процедурата по проучване за надеждност има за цел да установи дали кандидатът отговаря на изискванията за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Проучването по чл. 43, ал. 1 се извършва за лица, заемащи или кандидатстващи за заемане на длъжност или за изпълнение на задача, свързани с достъп до класифицирана информация. След изменението на чл. 43, ал. 2 ЗЗКИ ( ДВ, бр. 71 от 2016 г.) процедурата включва и проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по реда на Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Органът по проучването е изпълнил законовото изискване, като е поискал такава проверка в рамките на проверката за надежност, открита по отношение на З.Т.Тя попада в кръга на лицата, чиито длъжностни задължения предполагат такова проучване и е дала съгласие за предварителната проверка.
При извършване на проверката от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия са били намерени документи от вида на предвидените в чл. 25, т. 3 ЗДРДОПБГДСРСБНА, въз основа на които органът е установил принадлежността на жалбоподателката към Държавна сиигурност. Решението на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия установява наличието на конкретен юридически факт - принадлежност на проверяваното лице към съответните държавни служби, посочени в закона.
В касационната жалба се прави оплакване за допуснато от административния съд противоречие с материания закон, тъй като не били констатирани извършените от административния орган нарушения на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО), Допуснатите нарушение се изразявали в отсъствието на съгласие на субекта като валидно правно основание за обработване на отнасящи се до него лични данни.
Направените от жалбоподателката оплаквания не обосновават наличието на основание за отмяна на решението на административния съд. Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО) регулира отношения, чийто предмет е различен от този на разглежданите по делото. Регламентът създава правила за обработването на лични данни от администраторите на лични данни, без оглед на характера и целта на производството, в което се извършва обработването. Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се е произнесла с решение по реда на специален закон в качеството на независим държавен орган, който осъществява политиката на Р. Б за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. устан. Спазването на правилата за обработката на лични данни на жалбоподателката от страна на комисията в качеството й на администратор на лични данни не подлежи на проверка от административния съд, който проверява компетентността на органа, спазването на процедурните правила и наличието на документи в информационните фондове, въз основа на което е направена констатация за принадлежност на З.Т към органите по чл. 1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Защитата срещу нарушения при обработването на лични данни се реализира в други производства, както е предвидено в чл. 77 и сл - от Регламент (ЕС) 2016/679.
При отсъствието на сочените касационни основание решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на З.Т, е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6652 от 07.11.2019 г. по адм. дело № 1891/2019 г. на Административния съд – София град.
ОСЪЖДА З.Т, [ЕГН], да заплати на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия разноски в размер на 100 лева. Решението не подлежи на обжалване.