Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), срещу Решение № 1923 от 10.12.2020 г., постановено по адм. д. № 449 по описа на Административен съд – Благоевград (АС - Благоевград) за 2020 г. С него е отменено Решение № П0-01-51 от 21.04.2020 г., издадено от настоящия касационен жалбоподател, с което е отказано издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения - каптиран естествен извор (КЕИ) „Студената вода 1“, с цел на водовземането - питейно-битово водоснабдяване на с. Н., община С. по подаденото от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Б. З вх. № РР-07-24 от 01.10.2019 г. и делото като преписка е изпратено на директора на БДЗБР - гр. Б.д за ново произнасяне в съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението. Наред с това, БДЗБР е осъдена да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД сумата от 600, 00 лв. за сторените по делото разноски.

В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приложил закона, като е приел, че не е необходимо изрично писмено съгласие на собственика на съоръженията, макар формално разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 3 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ) да изисква прилагането на такъв документ. Сочи се, че цитираната разпоредба изисква към заявлението задължително да се приложи документ, удостоверяващ съгласието на собственика на съоръженията. Развиват се съображения, че публичните активи, представляващи В и К съоръжения на територията на О. С не са прехвърлени за стопанисване и експлоатация на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Б.д. Предвид подробно изложените в касационната жалба аргументи се иска отмяната на обжалваното решение и...