Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“, против решение №134 от 09.03.2021г. по адм. дело №26/2021г. на Административен съд Плевен/АС-Плевен/, с което е отменена заповед №204/18.12.2020г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ като незаконосъобразна.

С посочената заповед №204/18.12.2020г., е изменена Заповед №225/07.11.2019г. на Директора на БДДР Плевен в частта

"На основание чл. 9, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), чл. 3, ал. 1 от НПКДС във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и Протокол №5/30.10.2019г. на комисията, назначена със заповед №229/11.10.2019г. на Директора на БДДР-Плевен за провеждане на конкурс и заявление с вх. №ЧР-24-67/07.11.2019год. на Д.Г“ да се чете: "На основание чл. 9, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ), чл. 3, ал. 1 от НПКДС във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) и Протокол №5/30.10.2019г. на комисията, назначена със заповед №229/11.10.2019г. на Директора на БДДР-Плевен за провеждане на конкурс и заявление с вх. №ЧР-24-67/07.11.2019год. на Д.Г“, считано от 08.11.2019г.

Касаторът навежда доводи за недопустимост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответникът Д.Г, чрез процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С определение №108/18.10.2021г., постановено по а. д.№26/2021г., АС-Плевен е приел, че депозираната жалба е допустима, доколкото с нея, в качеството й на индивидуален административен акт се засягат права и интереси на адресата - жалбоподателя Д.Г.

За да постанови обжалваното решение съдът е счел, че оспорената заповед, в частта относно посоченото основание за назначаване на Глоговски, е незаконосъобразна поради допуснати нарушения на материалния закон.

АС-Плевен е приел за безспорно установен факта, че жалбоподателя е имал качеството „държавен служител“ по предходно заеманите от него длъжности в МВР и ДАНС, и следователно същия е имал това качество преди назначаването му в БДДР.

Според съда посочването на нормата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл в акта за назначаване на държавния служител, или в случая-за изменение, е ирелевантно, доколкото същата визира прекратяването на служебното правоотношение без предизвестие и няма отношение към факта на назначаването на служителя, респ.- приложението на тази норма не подлежи на изследване в производството пред АС-Плевен.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същото за недопустимо по следните съображения:

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е акт за изменение на заповед за назначаване на държавен служител, издадена на осн. чл. 9, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 1 ЗДСл.

Противно на възприетото от първостепенния съд, заповедта за изменение не е годен за оспорване акт, защото с нея не се създават задължения за адресата, и не се нарушават негови права и законни интереси. С оспорената заповед се изменя реквизит на акта за назначаване по см. на чл. 11, ал. 2, т. 5 ЗДСл.

След като служебното правоотношение, възникнало въз основа на Заповед №225/07.11.2019г. на Директора на БДДР Плевен, в която като правно основание е посочена разпоредбата и на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, е прекратено със заповед №205/23.12.2020г. именно на това правно основание, то защитата срещу незаконното прекратяване на служебното правоотношение ще се осъществи по реда на Глава осма ЗДСл, каквото видно от данните по делото е сторено чрез обжалване пред АС-Плевен на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Следователно Административен съд Плевен се е произнесъл по недопустима жалба. Решението следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК и производството по делото да се прекрати.

Разноски в настоящото производство не са претендирани от касатора и не следва да се присъждат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, Пето отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №134 от 09.03.2021г. по адм. дело №26/2021г. на Административен съд Плевен. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване.