Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ф. Бозук, чрез адв.Д.С, срещу решение № 70 от 29.06.2020 г. по адм. дело № 301 по описа за 2019 г. на Административен съд - Разград. С него е отхвърлена жалбата срещу Уведомително писмо с изх. № 01-6500/9591 от 10.09.2019 г. на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" относно отказана финансова помощ по заявление за подпомагане и е прекратен агроекологичният ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г..

В касационната жалба са изложени общи съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, както и за необосноваността му, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора с уважаване на жалбата срещу оспорения административен акт. Не се претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба - зам.-изп. директор на ДФ "Земеделие" оспорва същата чрез становище по реда на чл. 213а от АПК от процесуалния представител юрисконсулт М.А.П присъждане на съдебни разноски като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от касационния жалбоподател.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е било Уведомително писмо с изх. № 01-6500/9591 от 10.09.2019 г. на зам.-изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", с което е отказана финансова помощ по подадено от Ф. Бозук заявление за кампания 2016 г., като е и прекратен агроекологичния й ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 от Програма за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007-2013 г. От фактическа страна административният орган се е позовал на процентът на припокриване на площите от пресичане на заявените за кампания 2016 г. парцели от земеделския стопанин, спрямо референтните парцели за участие по направление "Биологично растениевъдство", който е 25, 17 % и на прекратяване на сключения договор между нея и "СЕРЕС-Сертификация на екологични стандарти" ООД на 21.11.2016 г., с което земеделският стопанин не е изпълнил задължението да има действащ договор с контролиращо лице при изпълнение на поетия агроекологичен ангажимент по посочената мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г. От правна страна административният орган се е позовал на чл. 63, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на на мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., във връзка с чл. 77, т. 4, б."в" от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и чл. 18, ал. 3, т. 3 и т. 4 от същата наредба.

В мотивите на съдебното решение административният съд е обсъдил подробно фактите по спора, а именно, че земеделският стопанин е подал заявление за подпомагане с УИН 17/28.0513/77584 от 31.05.2013 г., като с писмо с изх. № 01-6500/9849 от 12.09.2013 г. е бил уведомен, че е одобрен за участие по посочената мярка 214. В него са посочени поетите задължения и условията, при които ще бъдат извършени плащанията. В таблица към него също така са посочени конкретно одобрените парцели - 57 броя с обща одобрена, референтна, площ от 479.03 ха и поет агроекологичен ангажимент по чл. 2, ал. 1, т. 1, б."а" от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214. За 2016 г. е подадено заявление, с приложение за плащане, като е заявено подпомагане по направление "Биологично растениевъдство". В таблица на използваните парцели са посочени 4 парцела в землището на гр. С. с обща площ от 37.02 ха със заявени плащания за агроекологични дейности с код АП06, съгласно приложение № 1б към Наредба № 11 от 06.04.2009 г. В обяснение към общото заявление за подпомагане за 2016 г. е посочено, че след прекратени договори за постоянно затревени площи от общински и от държавен поземлени фондове, се намаляват заявените площи, и 47 парцела с обща площ от 397.69 ха не се декларират през кампания 2016 г. По повод конкретното заявление е извършена административна проверка на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., вкл. и автоматично географско сравнение на одобрените, референтни, парцели с тези, които са заявени за подпомагане за тази кампания в ИСАК. Констатирани са нередности, като заявителката е бил информирана с писмо от 08.11.2016 г. и в негово изпълнение е представила доказателства по повод намалението на площите по заявените парцели по процесната мярка за посочената кампания. С писмо от 27.12.2018 г. тя е била уведомена за откриване производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и конкретно, че след представяне на исканите доказателства административният орган ще изключи от поетия ангажимент площите, за които е доказана невъзможността да се спази поетия ангажимент, в резултат на изменението на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ и с оглед на § 15 от ПЗР на ЗДИЗСПЗЗ. Новата референтна площ възлиза на 147.09 ха. В хода на това производство е констатирано, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели, спрямо референтните парцели за участие по направлението е 25.17 %, съгласно приложение № 1 към писмото. Направена е и констатация, че сключеният договор между земеделския стопанин Ф. Бозук и "СЕРЕС-Сертификация на екологични стандарти" ООД е прекратен на 21.11.2016 г., поради което се явява изпълнение на задължението той да има действащ договор с контролиращо лице. Заявителката е била уведомена, че в срок от 7 дни от получаване на писмото, може да направи възражение и да представи допълнителни доказателства, като на след това е издадено Уведомително писмо с изх. № 01-6500/9591 от 10.09.2019 г. на зам.-изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие".

Административният съд при така изложените факти по делото е направил извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган като се е позовал на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, чл. 20, ал. 4 от ЗПЗП, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и конкретно на заповед № 03-РД/2891 на изп. директор на фонда относно делегиране на правомощия на зам.-изп. директор по издаване на акт за откриване производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимент по мярка 214, както и да издава актове за прекратяване на ангажимент по тази мярка. Също така е посочил, че са спазени изискванията за писмена форма и съдържание на акта, съгласно чл. 59 от АПК, като съдържа изискващите се фактически и правни основания за издаването му. Съдът е обосновал извод за спазване на административнопроизводствените правила при това, както и за материална законосъобразност. При изграждане на вътрешното си убеждение се е позовал на заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза, което е кредитирал и подробно обсъдил в мотивите на съдебното решение.

По повод на твърдени нарушения на административнопроизводствените правила съдът правилно се е позовал на чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП, според която Разплащателната агенция проверява заявленията за подпомагане по схемите за директни плащания съгласно чл. 37 от ЗПЗП, като извършва административни проверки по тях и проверки на място. Административните проверки се осъществяват чрез интегрирана информационна система, при съпоставяне на данните от заявленията с данните от регистрите, автоматизирано. Конкретно по спора при извършване на административните проверки на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. и направеното автоматично географско сравнение на одобрените, референтни парцели и тези, които са заявени, е констатирано припокриване на площта от пресичане под 90 %, поради което от заявителката са поискани допълнително документи. След представянето им е извършил адаптиране на площите с поетия ангажимент и е определил нов размер на референтните площи, като тя е била уведомена за започване на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 214, респ. за направените констатации. Правото на защита на адресата на оспорения акт не е било ограничавано.

По повод на материалната законосъобразност на акта административният съд е обсъдил чл. 7 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., според която агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината, в която е подадено заявление за подпомагане, което през първата година е и заявление за плащане. За всяка следваща година до изтичане на срока кандидатите подават само "Заявление за плащане". Позовал се е на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., според която агроекологичните дейности или направления се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. След като по делото не се оспорва, че заявителката е заявила само 4 парцела с обща площ 37.02 ха, поради настъпили законови промени в ЗСПЗЗ и прекратени договорни отношения за наем за земи от ДПФ, т. е. размерът на референтната площ за кампания 2016 г. е намален, и след като е извършена административна проверка за географско припокриване на заявените площи, като се установява процент на географско припокриване в размер на 25.17 %, се явява нарушена разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от посочената наредба. Според нея одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, б."а" от същата може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Този извод от фактическа страна на съда е правилен и съответства на даденото заключение по посочената съдебно-техническа експертиза (стр. 232 от съд. досие), неоспорено от процесуален представител на жалбоподателката или лично от нея в проведеното съдебно заседание от 18.06.2020 г.,и по което съдебният експерт дава същия процент по размер, както в административния акт. Правилна е преценката на съдебния състав, че след като тази разпоредба на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. се явява нарушена, законосъобразно административният орган, на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 от същата, прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление. За точност съдът е конкретизирал, че не е налице основанието по същата разпоредба чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., понеже административният орган се е позовал на нея, без да изложи фактически основания. В чл. 7, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е посочено от кога започва да тече срокът за изпълнение за агроекологични дейности или направления и др. и няма изложени конкретни аргументи в тази насока. Съдът е отговорил и на възражението в жалбата, че неизпълнение на задължението заявителят за подпомагане да има действащ договор с контролиращо лице не може да бъде прието като нарушаване на чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., доколкото в чл. 17, ал. 1, т. 8 от същата наредба е посочено, че в такива случаи финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява, когато при административни проверки по направленията по чл. 2, ал. 1, т. 1 се установи, че е прекратен договорът с контролиращото лице. Правилен е и изводът на съда, че достатъчно основание за преценката за законосъобразност на оспорения акт е доказаното нарушаване на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. Това е и първият касационен довод, който по изложените съображения от съда, възприети от настоящия съдебен състав с оглед на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, се явява неоснователен. По повод на втория касационен довод за несъобразяване на решаващия съдебен състав с решението по адм. дело № 1757 по описа за 2019 г. на ВАС, I колегия, петчленен състав, с която е оставено в сила решение по адм. дело № 11440 по описа за 2017 г. на ВАС, IV отд., с което е обявена за нищожна Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР за периода 2007-2013 г., утвърдена от изп. директор на ДФ "Земеделие", то той е също неоснователен. С оспорения административен акт се отказва финансова помощ по подадено от Ф. Бозук заявление за кампания 2016 г. и се прекратява агроекологичния й ангажимент по направление "Биологично растениевъдство" по мярка 214 от ПРСР за периода 2007-2013 г. Посочената методика се прилага при неспазване на критерии за допустимост, различни от размера на площите или броя на животните, както и на ангажименти, или други задължения, като съдържащите се в нея насоки са по повод на санкции, които следва да се наложат. Конкретно това е извън предмета на оспорения административен акт, доколкото в същия акт освен, че няма позоваване от страна на административния орган, издател на акта на посочената методика, но няма произнасяне въобще във връзка с налагане на санкции, респ. относно възстановяване на получена финансовата помощ от подпомаганото лице, което следва да се осъществи с нарочен акт, а не като правна последица от стабилен административен акт, с който се отказва финансова помощ и се прекратява агроекологичен ангажимент. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 100.00 лв., представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 70 от 29.06.2020 г. по адм. дело № 301 по описа за 2019 г. на Административен съд - Разград.

ОСЪЖДА Ф. Бозук да заплати на ДФ "Земеделие" сумата 100.00 лв., съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.