Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на В.Л, чрез адв. И.А, против решение № 1213/10.07.2020 г., постановено по адм. дело № 184/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от В.Л иск срещу Дирекция за национален строителен контрол – София /ДНСК/ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на действия по принудително изпълнение на влязла в законна сила Заповед № ДК-02-ЮЦР-234/04.10.2012 г., издадена от началника на Районна дирекция Национален строителен контрол – Южен централен район /РДНСК – ЮЦР/, отменена с решение № 2263/25.11.2016 г., поправено с решение № 282/27.02.2017 г., постановени по адм. дело № 2727/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив, както следва: в размер на 4 933, 96 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходите, необходими за възстановяване на нормалното състояние на жилищната сграда и възстановяване на обзавеждането, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на иска до окончателното и заплащане на сумата от 5 000, 00 лева – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални и психически страдания, стрес, влошено здравословно състояние, унижение, накърняване на честта, достойнството и доброто име, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска до окончателното и изплащане.

Със същото решение В.Л е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират се разноски по делото и за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Дирекция за национален строителен...