Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби на зам. министър на културата и Министерство на земеделието, храните и горите, против решение 2426/07.05.2020 г., постановено по адм. дело № 12662/2018 г., по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на В.С, И.С и "Е"ЕООД е отменена заповед № РД9Д -7/11.09.2018 г., на зам. министър на културата А. Г и министерство на културата е осъдено да заплати на жалбоподателите и "П"АД направените по делото разноски. Изложени са съображения и в двете жалби, че на първо място решението е недопустимо, алтернативно се поддържа становище за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Твърди се, че Административният съд е постановил недопустим съдебен акт, като е приел подадените жалби за допустими, тъй като жалбоподателите не са собственици на всички недвижими имоти описани в заповедта и не са доказали правния си интерес да оспорват декларационния акт в неговата цялост. Съществен порок на оспореното решение е неправилното определяне на вида на административния акт, който е общ административен акт, което от своя страна е довело до неправилно прилагане на реда за разглеждане на жалбите. неправилен е извода на АССГ, че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка. неправилен и необоснован е извода, че от доказателствата по делото се е установило, че собствеността на имотите и сградите в тях не е изследвана изцяло. Процедурата по чл. 58, ал. 1 от ЗКН има за задача да установи признаците на изследвания обект като недвижима културна ценност, което включва дейности по издирване и изучаване въз основа на предоставени данни за обекта. Не се изисква установяване правото на собственост върху обекта. Неправилно е прието, че не са изследвани в достатъчна стерен...