„Нептун 2013“ ООД обжалва Решение № 842/09.07.2020 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 462/2020 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № 1187/11.05.2018 г. на зам.-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на община Б., нареждаща премахването на строеж от пета категория „Дървена пристройка към „Сграда за обществено хранене – Бира-скара“, находящ се в западната част на ПИ 07079.30.1072 и в ПИ 07079.30.1082 (и двата имота публична общинска собственост), като незаконен на основанията чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ – осъществен в несъответствие с действащия подробен устройствен план и без необходимите строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ.
Ответникът – зам.-кметът по СИРР при община Б., не изразява становище по жалбата.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.
Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Несподелими са главните касационни доводи, че обектът не е строеж по смисъла на ЗУТ, а представлява навес към преместваем обект, както и че не бил самостоятелен, респ. е слънцезащитно съоръжение към търпим строеж.
а. Обектът е пристроен към съществуваща сграда за обществено хранене, нанесена в кадастралния план на кв. „Крайморие“ от 1984 г. в сегашната конфигурация, без наредената за премахване пристройка – вж. отговора на първия въпрос от основната съдебно-техническа експертиза, приета от първостепенния съд.
б. Експертизата е потвърдила констатациите на служителите по контрол на строителството от общинската администрация, обективирани в констативния акт от 20.03.2018 г. по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ, относно параметрите на обекта. Той е изграден върху съществуваща бетонна площадка, тераса на строежа „Сграда за обществено хранене Бира-скара“ и представлява дървена конструкция, на която едната стена е сградата, а другите три стени са 0, 60 м до 0, 95 м плътни с дървена обшивка и върху тях е монтирана ПВЦ дограма със стъклопакет.
в. При конструктивните елементи на обекта – основа, колони, покривна конструкция и стени, той несъмнено притежава битието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Освен че пристройката попада на самостоятелно основание в дефиницията за строеж по цитираната разпоредба, дори и да се приеме като част от строеж, нейното премахване и в подобно качество е допустимо – чл. 225а, ал. 1, изр. 1, предл. посл. ЗУТ.
г. Без значение е обстоятелството, че преди дружеството да започне стопанисването на сградата през 2013 г. е съществувал навес с бетонова плоча. Посредством строително-монтажните работи по същество е обособен нов строеж (помещение) със собствена индивидуализация, чийто технически и функционални параметри изключват без нужда от допълнителна аргументация възможността за определянето му като слънцезащитно съоръжение.
2. Вярно административният съд е интерпретирал доказателствените средства по повод установяването на годината на осъществяване на строежа и неговият извършител.
а. Според обясненията на управителя на оспорващото дружество, изслушан в откритото съдебно заседание на 29.06.2020 г., към момента на предаването на обекта през 2013 г. той е представлявал навес с бетонова плоча на земята; сложена е само алуминиева дограма, има плъзгащи прозорци и две входни врати; поставянето на дограмата било завършено през 2017 г.
б. Не са налице основания за дискредитиране от съда на признанието на управителя относно поставянето на дограма и годината на извършване на тази дейност – чл. 175 вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Обясненията са източник на данни в две насоки - за субекта на СМР и за момента на осъществяването им. Правилно обаче не са приети за достоверни обясненията в частта им, с която всъщност се отрича изграждането на стени под дограмата – те противоречат на констатациите на проверяващите лица за обективно съществуващите характеристики на строежа, проверени и чрез изследването на вещото лице.
в. Доколкото е идентифицирана разликата в състоянието на обекта преди и след наемането му от дружеството, както и с оглед на единството между отделните елементи на строежа, придаващи му установената завършеност, фактическият извод на съда, че оспорващият е изградил и зидовете през 2017 г., е основан на коректна оценка на доказателствата (по аргумент и от чл. 176, ал. 3, предл. посл. ГПК вр. чл. 144 АПК).
3. Противно на втората група възражения на касатора, не е налице основната предпоставка, обуславяща проверката за търпимост на строежа.
Пределният срок по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г., до който е следвало да бъде изграден строежът, е изтекъл на 31 март 2001 г. Само на това основание строежът не би могъл да бъде признат за търпим, независимо дали отговаря на останалите критерии по разпоредбата.
4. Изграждането на пристройката без строителни книжа (чието наличие не се и твърди) квалифицират строежа като незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. При изначалното отсъствие на възможност обектът да се ползва от статуса на търпим, премахването му е разпоредено законосъобразно. Тъй като предпоставките съответно по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ са алтернативни, дори и строежът да съответстваше на действащия подробен устройствен план, той отново би подлежал на премахване.
5. Отсъствието на поддържаните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение (вкл. при изпълнението на указанията на Върховния административен съд, дадени с решението по адм. дело № 6634/2019 г., с което е отменено първоначалното решение на АС – Бургас по спора и делото е върнато за ново разглеждане) мотивират оставянето му в сила – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 842/09.07.2020 г. на Административен съд– Бургас по адм. дело № 462/2020 г. Решението е окончателно.