Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на изп. директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" чрез процесуалния представител юрисконсулт Б.М срещу решение № 36 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 247 по описа за 2019 г. на Административен съд - Силистра в частта му, с която по жалба на ЕТ "П.П-МАГНУС" е отменено негово Уведомително писмо с изх. № 01-6500/7578 от 02.10.2019 г. в частта, с която в пункт II "Корекции в проектобюджета" са приети за недопустими за финансиране разходи както следва: по т. 1 в размер на 167 750.00 лв.; по т. 2 в размер на 250 640.00 лв.; по т. 3 в размер на 11 795.42 лв.; по т. 4 в размер на 7 020.94 лв. и по т. 5 в размер на 6 100.44 лв. и делото е върнато като преписка за ново произнасяне.
В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение в посочената част като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и постановяване на решение по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответната страна.
Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "П.П-Магнус" оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 213а от АПК чрез процесуалния представител адв.Н.П. Не се претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Силистра е било Уведомително писмо с изх. № 01-6500/7578 от 02.10.2019 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие", с която е извършена корекция в проектобюджета на предложение на ЕТ "П.П-МАГНУС", с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0187 в ИСУН по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г. Със същото писмо е уведомен, че проектът му е включен в списъка за финансиране по процедурата, с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ от 661 108.82 лв., представляващи 50 % от одобрените инвестиционни разходи, като в част II от уведомителното писмо са извършени корекции в проектобюджета, поради недопустимост на финансиране на изрично посочени видове разходи от едноличния търговец - заявител. Засегнатите части от проектопредложението за подпомагане са свързани с финансиране на:
1. разходи за технологично оборудване - линия за брикетиране на биомаса в заявен за финансиране размер от 167 750.00 лв. Недопустими за финансиране са разходи именно в този размер поради това, че те са свързани с производство на биогориво и/или електроенергия от възобновяеми източници за кандидата, чиято помощ попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. и са такива (недопустими), съгласно чл. 44, т. 4 от същия регламент във връзка с т. 16 от Условията за кандидатстване. Направената редукция е във връзка с размел 16 "Приложим размер на минимални/държавни помощи" към Условията за кандидатстване "Финансова помощ за преработка на продукти от приложение № I от ДФЕС в продукти извън приложение № I от ДФЕС или памус се предоставя в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 702/2014; (по тях има спор в съдебноадминистративното производство).
2. разходи за "Подобект 2 Сграда Б: линия за производство на екобрикети" в заявен за финансиране размер от 250 640.00 лв. Недопустими за финансиране са разходи именно в този размер, по същите съображения, изложени в т. 1; (по тях има спор в съдебноадминистративното производство).
3. разходи за "Подобект 7. Площадкови мрежи", в заявен за финансиране размер от 198 011.04 лв., от които недопустими за финансиране са разходи в размер на 32 376.66 лв. като:
- разходи в размер на 11 795.42 лв. са редуцирани на основание чл. 44, т. 4 от Регламент (ЕС) № 702/2014 по изложените мотиви по-горе.
- разходи в размер на 20 581.24 лв. са редуцирани поради несъответствие между количествени сметки за предвидените СМР, заверени от правоспособно лице и количествено стойностната сметка към договора с избрания изпълнител на "Подобект 7 Площадкови мрежи"; (по тях има спор в съдебноадминистративното производство, но само по повод разходи в размер на 11 795.42 лв.).
4. разходи за "Бизнес план" в заявен за финансиране размер от 68 453.00 лв., от които недопустими за финансиране са разходи в размер на 7 020.94 лв., поради прилагане на лимит, съгласно раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите, т. 2 а) към Условията за кандидатстване, а именно разходите за консултантски и правни услуги, свързани с подготовката и управлението на проекти, като част от разходите по т. 11 от Раздел 14.1 "Допустими разходи" не могат да превишават 5 на сто от допустимите разходи по т. 1-10 от същия раздел, но не повече от 68 453 лв.; (по тях има спор в съдебноадминистративното производство).
5. разходи за Проектантска услуга "Изработване на технически проект за обект База за дестилация, МКТП, битова сграда и ограда" и заявен за финансиране размер от 37 260.00 лв., от които недопустими за финансиране разходи в размер на 19 836.69 лв., на основание т. 2, б."б" от раздел 14.2 Условия за допустимост на разходите от Условията за кандидатстване по подмярка 4.2, понеже разходите за изготвяне на технически и/или работен проект, включително и изготвяне на технологичен проект, свързан с допустими инвестиционни разходи по проекта, като част от разходите по т. 11 от Раздел 14.1 "Допустими разходи" не могат да превишават 2.25 на сто от допустимите разходи по т. 1-10 от същия раздел 14.1 "Допустими разходи"; (по тях има спор в съдебноадминистративното производство).
6. разходи за "Строителен надзор" заявен за финансиране размер от 3 850.99 лв., от който недопустими за финансиране са разходи в същия този размер, поради установена свързаност между "Домремонт строй-99" ЕООД и "Динс-Консулт" ООД чрез дружество по ЗЗД "Домремонстрой-Д"; (по тях няма спор в съдебноадминистративното производство);
7. разходи за "Проектантска услуга "Изработване на Комплексен проект за обект склад за съхранение на селскостопанска продукция" в заявен за финансиране размер от 21 858.00 лв., от които недопустими за финансиране са разходи в размер на 11 363.89 лв. (по тях няма спор в съдебноадминистративното производство).
Административният орган е посочил, че с оглед предмета на проектното предложение на ЕТ "П.П МАГНУС" по посочената процедура по подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г., финансовата помощ се предоставя в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г., понеже заявената финансова помощ е за преработка на продукти от приложение № I от ДФЕС в продукти извън приложение № I. Продуктите от допустимите за финансова помощ сектори (група от продукти допустими за подпомагане), за чиято преработка/маркетинг се кандидатства трябва да са описани в приложение № I по чл. 38 от ДФЕС, посочени в приложение № 5 към Условията за кандидатстване по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг за селскостопански продукти". Според него съответствието на проектите със секторите се определя въз основа на селскостопанските продукти, за чиято преработка и/или маркетинг се кандидатства, но и за получените крайни продукти. Конкретно с процесното предложение се кандидатства за преработка на лавандула и се получава краен продукт - лавандулово масло, което попада извън приложение № I по чл. 38 от ДФЕС. С оглед на това, на основание чл. 44, т. 4 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., във връзка с т. 16 от Условията за кандидатстване, процесните разходи се явяват недопустими. Тази редукция е във връзка с раздел 16 "Приложим размер на минимални/държавни помощи" към Условията за кандидатстване "Финансова помощ за преработка на продукти от приложение № I от ДФЕС в продукти извън приложение № I или памук се предоставя в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 702/2014.
По делото е установено за безспорно, че ЕТ "П.П-МАГНУС" има "самостоятелно предприятие", съгласно чл. 1 и 2 на Приложение от Регламент (ЕС) № 702/2014, което е "микропредприятие", по аргумент от чл. 3, ал. 3 от Закон за малките и средни предприятия (ЗМСП), което е видно и от декларацията му по чл. 3 и чл. 4 от ЗМСП. Съгласно чл. 8, § 1 от Препоръка на Комисията от 06.05.2003 г. относно дефиницията за микро, малки и средни предприятия, не се установява несъответствие между легалното определение и декларираните данни за предприятието на едноличния търговец на база счетоводните му отчети.
Със заповед № РД09-79/09.02.2018 г. на зам. министъра на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), в качеството му на ръководител на Управляващия орган на ПРСР за периода 2014-2020 г. е открито производство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор по реда на чл. 29 и сл. от ЗУСЕСИФ. Утвърдени са Насоки за кандидатстване по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за 2014-2020 г. Тези насоки включват Условия за кандидатстване, Условия за изпълнение на одобрени проекти и Обява за откриване на процедурата, като по делото с молба от 23.12.2019 г. е представена Обявата и Условията за кандидатстване, като са посочени от административния съд като базов административен документ по повод регулиране на правоотношенията на страните в административното производство и по съдебното такова. Не бил спорен фактът, че те са публикувани в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и на интернет-страницата на МЗХГ. Не е бил спорен фактът, че съгласно Обявата за откриване на процедурата, проектите включващи инвестиции за преработка на продукти от Приложение 1 от ДФЕС в продукти извън това приложение, са допустими за подпомагане, ако се изпълняват на територията на селските райни на страната. В този обхват попада и предложението на ЕТ "П.П-МАГНУС" за изграждане на дестилерия на лавандула в с. К., община гр. Г., Силистренска област, какъвто е изводът на съда.
Съдът е изложил подробно съображения от фактическа страна по повод развилото се административно производство, а именно относно подадено заявление на 14.05.2018 г., представляващо Приложение № 2 към Условията за кандидатстване, с основната информация за проектното предложение, както и изискващите се декларации. Депозирал е Бизнес план за База за дестилация на етеричномаслени и медицински култури (медицински, ароматни култури) и оползотворяване на преработена биомаса чрез линия за производство на екобрикети за собствено потребление, МКТП 20/0.4кV, битова сграда и ограда в УПИ IХ-181, кв. 18, с. К., община гр. Г., с обща стойност на инвестицията по проект в размер на 1 815 328.86 лв. е, без ДДС. Това формира размера на безвъзмездната финансова помощ, за която търговецът кандидатства, а именно от 907 664.43 лв., представляваща 50 % от инвестиционните разходи. С. Р 14.1 "Допустими разходи" от Условията, след отстраняване на тези по т. 11 (невключени в структуроопределящата група), стойността на инвестицията възлиза на 1 679 407.86 лв., като 50 % от тях възлизат на 839 703.93 лв. Също така съдът е посочил в мотивите си и конкретно какви документи е представил заявителя, а именно Сертификат за съответствие на произвежданата от кандидата лавандула като "биологичен продукт", нейното относително количество в проектирания общ обем за дестилация на лавандула годишно от 65 % собствени суровини, договор със земеделски производител за изкупуване на останалите 35 % лавандулов цвят, също със сертификат на биопродукт, предварителен договор за покупо-продажба на етерично масло от лавандула, всички части на инвестиционния проект, издадени разрешения за строеж, както и решение № РУ-99-ПР/2017 г. на РИОСВ-Русе и др., като е отбелязал, че няма спор по тяхното съответствие с изискванията на приложимите Условия.
Не е бил спорен и фактът, че заповед № РД09-79/09.02.2018 г. на зам. министъра на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ), в качеството му на ръководител на Управляващия орган на ПРСР за периода 2014-2020 г. е изменена с последваща негова заповед № РД09-893/16.07.2019 г. като ръководител на УО на ПРСР 2014-2020 г., чрез което изменение е увеличен общия размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата на 241 188 575.38 лв., което е благоприятно за всички участници в процедурата.
Не е бил спорен и фактът, че съгласно договор № РД50-74/09.04.2015 г. за делегиране на функции по прилагане на ПРСР за периода 2014-2020 г., сключен между Ръководителя на УО на Програмата и ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция, представляван от изд. директор, одобрен от министъра на земеделието и храните и съпътстващите го Споразумения, на изп. директор на ДФ "Земеделие" е делегиран договореният с чл. 3, ал. 2 от него обем от правомощия по отношение на подмярка 4.2, включена и в Приложение 1 към чл. 3, ал. 1 от Договора, считано от 27.11.2015 г. Поради това съдът е направил извод за материалната компетентност на органа издал оспореното Уведомително писмо с изх. № 01-6500/7578 от 02.10.2019 г., още повече, че по процесната подмярка, управляващият орган е определен с Решение № 792 от 17.12.2013 г. на МС., съгласно чл. 2д, ал. 1 от ЗПЗП, във връзка с § 4, ал. 1 ДР на ЗУСЕСИФ. Освен това е конкретизирал този си извод, а именно, че съгласно т. 2 от него функциите на УО на ПРСР се изпълняват от дирекция "Развитие на селските райони" при МЗХ. Този орган, при условията на чл. 66 § 2 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета, може да делегира част от възложените му задачи на друга национална структура. Съгласно чл. 2д, ал. 2 от ЗПЗП тази делегация се осъществява след одобрение на министъра на МЗХГ, чрез договор, и то само на част от функциите по прилагане на програмата на ДФ "Земеделие", който се представлява от изп. директор, съгласно чл. 20, т. 3 от ЗПЗП, а съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е и изп. директор на Разплащателната агенция.
Административният съд - Силистра е приел, че оспореният административен акт в обжалваната му част макар и издаден от компетентен орган, и в изискващата се от закона форма, е постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила, и на материалния закон, респ. на Условия за кандидатстване по процесната процедура, одобрени със заповед № РД09-79/09.02.2018 г. на ръководителя на УО на ПРСР за периода 2014 - 2020 г., в несъответствие с нормативната цел, което съставлява отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По повод на преценката на административния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила следва да се посочи, че в мотивите си съдът е конкретизирал, че със заповед № 03-РД/1695 от 22.05.2018 г. на изп. директор на ДФ "Земеделие" е определен персоналният състав на Оценителната комисия за извършване на предварителна оценка на постъпилите предложения, а с последваща негова заповед № 03-РД/3728/18.09.2018 г. е определен състава на Оценителна комисия за разглеждане, извършване на оценка, класиране на подадени проектни предложения и изготвяне на административни договори за безвъзмездна помощ по процедурата., което е в съответствие с ПМС № 162 от 05.07.2016 г. От Протокол за оценка на административно съответствие и допустимостта, представен по делото, се установява, че Оценителната комисия е извършила проверки на всички проекти предложения по Регламент (ЕС) № 702/2014 и на 33 са изпратени писма за предоставяне на допълнителна информация. Между тях не е бил заявителя по обсъжданото предложение, като съдът е дал указания в съдебноадминистративното производство пред него да се попълни административната преписка с доказателства за осъществени административнопроизводствени действия по повод на същото това предложение. Само жалбоподателят е представил запитване от 27.08.2019 г. от Оценителната комисия за получени държавни помощи и подаване на Декларация, съгласно приложение № 7 от Условията за кандидатстване. Такова е било и твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, 2 т. 7 от Условията, а именно, че той кандидатът не е бил уведомяван за приложимост относно допустими/недопустими дейности, съответно разходи към неговия проект по Регламент (ЕС) № 702/2014, в частта му по чл. 44, т. 4 от Раздел 6. В касационната жалба се посочва, че осъществяване на такива административнопроизводствени действия се явява безпредметно, понеже той административният орган е приел, че процесните разходи са недопустими за подпомагане, поради което "не е ясно как с обяснения или уведомяване на жалбоподателя тази нередност ще бъде отстранена". Това касационно възражение е неоснователно. Дали тези разходи за допустими или не е материалноправен спор, а за да бъде той разрешен следва да се извършат определени процесуални действия при регламентирани процедури затова, още повече че такива се прилагат по принцип, а и с оглед приетото от съда са прилагани. Не е основателно и това възражение в частта, с която се посочва, че съдът не е обсъдил заключението по съдебно-икономическата експертиза, в нейния втори вариант (стр. 1541 от съд. досие), както и заключението по съдебно-техническата експертиза (стр. 1560 от съд. досие). В проведеното съдебно заседание на 26.02.2020 г. процесуалният представител на касационния жалбоподател по повод на изслушването на експерта по съдебно-икономическата експертиза е посочил, че не следва да се кредитира заключението му във втория вариант, като е заявил, че го оспорва. След като е осъществил това процесуално действие същият е следвало да поиска поставяне на допълнителна задача или възлагането на експертиза на повече от един експерт, а възприемането на първия или втория вариант от компетентността на съда, което той е направил с посочване на мотиви в постановения от него акт. По отношение на съдебно-техническата експертиза и заключението й, то то е било кредитирано и е основа за преценяване на материалната законосъобразност на акта, с оглед преценката от фактическа страна на производството по предложението като цяло и квалифицирането му като такова с основна дейност преработка на етерични култури и съпътстваща вторична дейност - обработка на отпадъчна биомаса в брикети, и представляващо затворен цикъл, в който се произвеждат екобрикети от биомаса за собствени нужди, а не за предлагането им на пазара. Също така следва да се посочи, че в обжалваното решение са обсъдени всички събрани писмени доказателства, а и гласни доказателства, а именно разпит на свидетеля Н.К, съответно и доказателствените средства - съдебните експертизи, като правилно са установени всички правнорелевантни факти поделото, за които съдът е направил подробно и систематично изложение в мотивите на акта, който е издал.
По повод преценката на административния съд за материалната незаконосъобразност на оспорения пред него акт, настоящият съдебен състав споделя направените от него изводи с оглед на изложените му съображения по повод приложението на забраната по чл. 44, т. 4 от Регламент (ЕС) № 702/2014. Конкретно съдът се е позовал на чл. 17, § 3 от този регламент, който изключва от допустими разходи инвестициите във връзка с производство на биогорива от хранителни продукти, а лавандулата не е е такава, видно и от дефиницията по чл. 2 т. 41 от него за "биогориво от хранителни продукти". При съобразяване с нея лавандулата е извън обхвата на приложимите ограничения, още повече, че по делото е доказано, че производството на екобрикети не е с цел предлагане на пазара, а за оползотворяване на вторична биомаса, след дестилацията на цветовете на лавандулата, непритежаващи други полезни свойства и за постигане на благоприятно въздействие върху околната среда. Правилно е позоваването от съда на извод, че този регламент урежда първично отношенията, свързани със съвместимостта на отпусканите от ЕС помощи с вътрешния пазар в контекста на базовото изискване за ненарушаване на конкуренцията. Така регулира производството и търговията със стоки на общностния пазар, а не допустимостта за подпомагане или не на дейности, съответно на разходи свързани с обслужването и подпомагането на производство, като процесното, при което не се осъществява основно производство на стоки за продажба, като основна дейност, което да се подпомага или не. Правилно също така съдът като е преценил, че тази съпътстваща дейност по процесния проект (оползотворяване на отпадъчната маса от дестилирана лавандула с висока влажност), подлежи на обезвреждане, поради генериране на биологични отпадъци, в резултат изпълнението на проектното предложение, следва да бъдат съобразявани и разпоредби от Директива 2008/98/ЕО и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците, конкретно чл. 3, чл. 4, чл. 7, конкретно цитирани и анализирани. Съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 17 "Инвестиции в материални активи" от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. на Съвета, както и на чл. 17 § 1 б."б" от него. В последния изрично е посочено, че подпомагането обхваща инвестиции в материални активи, които са свързани с преработката, предлагането на пазара и/или развитието на селскостопански продукти, които попадат в обхвата на приложение № I към ДФЕС, като резултатът от производствения процес може да е продукт, който не е включен в обхвата на посоченото приложение, при условие, че инвестицията допринася за постигането на едни или повече приоритети на Съюза за развитие на селските райони. Така съдът, като е цитирал и обсъдил посочените три регламента, съответни разпоредби от тях, като по този начин е определил нормативната рамка за разглеждане на спора от административния орган при новото преценяване на повдигнатите с първоинстанционната жалба възражения на едноличния търговец - кандидат. По същите съображения се е позовал и на разпоредбите на чл. 5, ал. 2, чл. 26, ал. 2, ал. 5 и ал. 7 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2 "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г. Правилно е изведен основният аргумент от разпоредбата на чл. 32 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г., а именно, че финансова помощ за преработка на продукти от приложение № I от ДФЕС в продукти извън приложение № I от ДФЕС или памук, се предоставя в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 702/2014, който забранява подпомагането на производството на биогориво като самостоятелен, краен продукт за общностния пазар, включително в хипотезата за неговото производство от хранителни продукти, в който обхват не попада отпадъчния лавандулов цвят. Правилно съдът се е позовал и на факта, че регулацията чрез тази наредба е възпроизведена, включително с приложенията към нея, в процесните Условия за кандидатстване, на които се е позовал административният орган и конкретно на Раздел 13.2 "Условия за допустимост на дейностите", т. 24, според която "Финансова помощ се предоставя и за инвестиции за производство на енергия от въобновяеми енергийни източници при спазване на условията от т. 25 до т. 32", според които производството на биогорива се подпомага, ако е за собствено потребление, каквото е това по процесния проект. Следва да се посочи, че в касационната жалба не са изложени никакви съображения по повод изводите на съда за материалната незаконосъобразност на акта, а е цитиран приложения чл. 44, т. 4 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., във връзка с т. 16 от Условията за кандидатстване и е осъществено позоваване на становище на А. М с вх. № 01-0050 от 17.06.2016 г. Според касатора доводите в това становище са относими и към обсъждания краен продукт (лавандулово малсо), който ще се произвежда при реализиране на проекта, предмет на спора. Позоваването на акт на административен орган, с друг предмет на дейност, по повод осъществяването й и за нуждите на административно производство, което се развива пред този орган, е некоректно и неотносимо към настоящия спор. При решаването му оспорващото лице е ангажирало доказателствени средства и доказателства, които са преценявани от съда, а цитираното становище не е относимо доказателство, а представлява и опит за установяване на други фактически констатации, което в касационното производство е недопустимо. В оспорения административен акт няма позоваване на това становище, за да бъде обсъждано. Настоящият съдебен състав споделя в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК мотивите изложени от административния съд в частта от спора по повод т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от пункт II на процесното Уведомително писмо, доколкото те се позовават на заключението в първи вариант по съдебно-икономическата експертиза, кредитирана от него, включително и за обсъжданите разходи. които са недопустими по пункт II, т. 5 от Уведомителното писмо, за сумата над 6 100.44 лв. до 9 679.17 лв., предмет на отхвърлителния диспозитив на съдебното решение. Решението на административния съд като правилно в оспорената му част следва да бъде оставено в сила.
При този изход от спора на касационния жалбоподател не следва да се присъждат съдебни разноски, а от ответната страна по касационната жалба не е претендирано присъждане на такива. При извършена служебна проверка от настоящия съдебен състав се установява, че събраната държавна такса не отговаря на изискванията на чл. 227а, ал. 3 от АПК. Според тази разпоредба когато има определяем материален интерес по делото, какъвто е настоящият случай държавната такса за гражданите, едноличните търговци, организациите, държавни и общински органи и за други лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги е пропорционална и е в размер на 0.8 на сто от материалния интерес, но не повече от 1 700 лв., а в случаите, когато материалния интерес е над 10 000 000 лв. - таксата е в размер на 4 500 лв. В първоинстанционното производство съдът е определил такава дължима от жалбоподателя в размер на 1 700 лв., при посочен материален интерес от 446 885.53 лв., минус 3 579.00 лв., неуважената част от жалбата, която той е заплатил, а впоследствие е възложена в тежест на противната страна с оглед изхода от спора. За настоящото касационно производство е събрана държавна такса в размер на 70 лв., поради което следва да бъде определена допълнително държавна такса в размер на 1 630 лв., която касационният жалбоподател следва да заплати и с оглед изхода от спора.
Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 247 по описа за 2019 г. на Административен съд - Силистра в оспорената част, с която по жалба на ЕТ "П.П-МАГНУС" е отменено Уведомително писмо с изх. № 01-6500/7578 от 02.10.2019 г., издадено от изп. директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която в пункт II "Корекции в проектобюджета" са приети за недопустими за финансиране разходи както следва: по т. 1 в размер на 167 750.00 лв.; по т. 2 в размер на 250 640.00 лв.; по т. 3 в размер на 11 795.42 лв.; по т. 4 в размер на 7 020.94 лв. и по т. 5 в размер на 6 100.44 лв. и делото е върнато като преписка за ново произнасяне.
ОСЪЖДА ДФ "Земеделие" да заплати държавна такса в размер на 1 630 лв. по сметка на Върховния административен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.