Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Хасково, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Д.С, против решение № 41 от 08.03.2021 г., постановено по административно дело № 306/2020 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е: 1) отменено по жалба на В.В решение № Ц1012-226-412-3 от 14.10.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково и разпореждане № [ЕГН]/Ц2140-26-85 от 14.08.2020 г. на ръководителя по контрола на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл. 69б, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 и чл. 68, ал. 1-3 от КСО на Вълчев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) изпратена преписката на ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по същество, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение; 3) осъдено ТП на НОИ – Хасково да заплати на В.В съдебни разноски в размер на 830.50 лева.

По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Претендира и присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът по касация В.В от гр. Т.д не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага последният...