Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на „Центъра за развитие на човешките ресурси“/ЦРЧР/-София, срещу решение № 1950/09.04.2020 г. по адм. дело № 5878/2019 г. на Административен съд - София – град/АССГ/, с което е отменена по жалбата на Г.Р заповед № РД-5-2019-00-205/10.05.2019г., издадена от изпълнителния директор на ЦРЧР. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконосъобразно и постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноски.

Ответникът по касационна жалба – Г.Р, чрез процесуален представител-адв.. Д, в съдебно заседание и в писмени бележки, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед е прекратено служебното правоотношение на Г.Р - директор на дирекция "Акредитация, мониторинг и проверки " в ЦРЧР, считано от 13.05.2019г. на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. (държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към датата на прекратяване на правоотношението) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и чл. 108, ал. 2 ЗДСл.АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, но е издадена в нарушение на приложимото материално право и целта на закона.

За да формира извода си за допуснато нарушение на материалното право, АССГ е посочил, че Райнов има висше образование по специалността „Автоматизирани системи за управление на технологичните процеси на АЕЦ. Ядрена физика“, образователна степен „магистър“, както и повече от 10 години трудов и служебен стаж на длъжности, свързани с организация, ръководство и координирани на дейности, осъществяване на контрол на дейностите.

Извода на съда е че Райнов, не е бил назначен при неспазване условията на чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗДСл. - а именно отговарял е както на минималните изисквания за заемане на длъжността за професионален опит, така и на специфичните изисквания, предвидени в нормативни актове за заемането й, и в частност посочените в мотивната част на заповедта минимален професионален опит съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА). Решението е правилно.

Относно минималния стаж - изводите на съда, че изискуемият минимален професионален опит по КДА е 5 години, без никъде да е посочено, че тези 5 години следва да са на ръководна длъжност, кореспондира с текста на КДА и НПКДА.Он е доводът, че противното разбиране би довело до невъзможност за назначаване на най - ниската ръководна длъжност, предвидена в КДА, за която се изисква професионален опит 3 години, които ако се следа логиката на касатора няма възможност да бъдат натрупани на експертна длъжност. Спазени са били и специфичните изисквания на чл. 13, ал. 2 (отменена ДВ бр. 40/2017 г.) от Устройствения правилник на АВ, която към момента на назначаване на Йончева - 2016 г., е била приложимо действащо право, изискващ за директора на дирекция "Информационно обслужване" лице с висше образование с професионално направление "Информатика и компютърни науки" и стаж по специалността не по - малко от 5 години. В този нормативен акт, както и в длъжностната и характеристика е липсвало изискване за професионален опит на ръководна длъжност.

Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че е недопустимо за пръв път в съдебното производство да се сочат нови, непосочени в мотивите на заповедта фактически и правни основания за издаването й - а именно твърденията, че Райнов не е отговарял към датата на заемане на длъжността на изискванията за владеене на език, от съответното ниво.

Съдът проверява законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на посочените в него фактически и правни основания и не е длъжен да проверява дали би имало други основания за издаването му.

Правилно установеното от съда нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед е довело и до противоречие с целта на закона - а именно да се прекратят служебните правоотношения само на лицата, за които са налице основания за прекратяването. Тези два порока на оспорената заповед са достатъчно основание за отмяната й, поради което решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение, а на ответника по касация следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски - заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 ( шестстотин) лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1950/09.04.2020 г. по адм. дело № 5878/2019 г. на Административен съд - София – град.

ОСЪЖДА Центъра за развитие на човешките ресурси“ да заплати на Г.Р от София сумата 600 ( шестстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.