Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. С. чрез юриск. К.Н срещу решение № 38/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2639/2020 г. на Административен съд – гр. П., с което по жалба на В.Ч от гр. К., О. П е отменен постановения от касатора Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), изх. № 02-2400/32#2 от 12.11.2019 г., представляващо изплатена субсидия в размер на 6 867, 20 лв. по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., Направление „Традиционни практики на сезонна паша на животните (пасторализъм)". Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател е изложил подробно фактическата обстановка по делото, като е изложил оплакване, че не е съгласен с изводите на съда, че процесния АУПДВ не е мотивиран, тъй като в него ясно са посочени правните норми, които са нарушени – чл. 37, ал. 2 ЗПЗП във връзка с редакция на въведени данни по чл. 68, ал. 5 от Наредба № 11/06.04.2009 г. и за установено нарушение на чл. 21, т. 16 от ЗЗТ. Излага доводи, че с писмо Национален парк Ц. Б е информирал за допуснатата техническа грешка при въвеждане на данни в ИСАК за кампания 2014 г. и са посочени правните основания, на които е определено подлежащото на възстановяване публично държавно вземане – чл. 5, пар. 1 и 2 и пар. 3, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 65/211 г. на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1609/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Сочи се в касационната жалба, че съгласно чл. 16 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“, когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 от същата наредба или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Твърди се от касатора, че от В.Ч е налице безспорно извършено нарушение на чл. 21, т. 16 ЗЗТ, следователно той не е спазил базовото изискване на чл. 26, ал. 2, т. 8 от Наредба № 11/06.04.2009 г. и по аргумент на чл. 16 от същата наредба агроекологичното плащане е отказано, като е отказана оторизираната сума. Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба В.Ч – гр. К., О. П в депозиран писмен отговор от пълномощника му адв. Е.П, я оспорва с искане да се остави в сила обжалваното решение като правилно, както и се претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени оспорения от В.Ч АУПДВ на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ първоинстанционният съд е приел, че макар безспорно Чолаков да е извършил нарушение на чл. 21, т. 16 ЗЗТ, като не е спазил базисното изискване на чл. 26, ал. 2, т. 8 от Наредба № 11/06.04.2009 г и че по аргумент от чл. 16 от същата наредба в такива случаи, агроекологичното плащане се отказва, при постановяване на АУПДВ е нарушена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК да се мотивира акта. Според съда в оспорения АУПДВ правни основания не са изложени, като не е направено позоваване на нито една от разпоредбите на приложимата за случая Наредба № 11/06.04.2011 г., не са посочени конкретните базови изисквания, които не са спазени от жалбоподателя, до констатирането на които съдът е пояснил в решението си, че е стигнал по тълкувателен път. Липсата на каквато и да е конкретика и яснота в административния акт е обусловил съда да приеме, че същият е незаконосъобразен. Позоваването на твърде общите разпоредби на чл. 5, пар. 1 и 2 и пар. 3, предл. първо от Регламент (ЕС) № 65/11 и чл. 80 от Регламент № 1122/09 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделските производители, предвидени в посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕС) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор, според съда не води до извод за наличие на правни основания в АУПДВ. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че не става ясно въз основа на какви законови норми органът е стигнал до извода, че оторизираната сума по заявлението за 2014 г. следва да бъде в размер 0, 00 лв. с оглед възприетото в чл. 16 от Наредба №11/06.04.2009 г., че при неспазване на базовите изисквания изисквания, плащанията се отказват или намаляват съгласно методиката, одобрена от министъра, а в АУПДВ не е посочена такава методика, още по-малко разпоредба от нея. Въз основа на посочените мотиви съдът е отменил оспорения АУПДВ, като незаконосъобразен. Обжалваното решение е правилно постановено.

При първоначалното разглеждане на делото първоинстанционният съд с решение № 806/21.04.2020 г. по адм. дело № 254/2020 г. е обявил оспорения от В.Ч АУПДВ за нищожен, тъй като бил издаден от лице, което не притежава необходимата за целта материална компетентност. Съдът се е позовал на чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, според който изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по ЗУСЕСИФ, а според ал. 6 на същата разпоредба делегирането на тези права се извършва с негова заповед по ал. 5 на заместник изпълнителния директор на фонда. Според съда такава заповед е липсвала по делото и поради тези съображения, е обявил оспорения АУПДВ за нищожен.

При касационното обжалване тричленен състав на ВАС, Първо отделение с решение № 12652/14.10.2020 г. по адм. дело № 6775/2020 г. е отменил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Касационната инстанция е приела, че съгласно заповеди № 03-РД/715 от 27.06.2015 г. и № 03-РД/715-2 от 13.12.2018 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ са делегирани правомощия на П.С – заместник изпълнителен директор на фонда. Въз основа на така установеното касационният съдебен състав е приел, че е налице материална компетентност на издателя на процесния АУПДВ и той не е нищожен.

При новото разглеждане на делото административният съд е е решил спора същество и е отменил АУПДВ като незаконосъобразен на посочените по-горе мотиви.

Установява се по делото, че в процесния АУПДВ е описано, че е извършена административна проверка, като е установено, че с писмо Национален парк „Ц. Б“ фондът е уведомен, че при въвеждане на данни в ИСАК е допусната техническа грешка и е въведена информация, че са спазени разпоредби от ЗЗТ (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ) (ЗЗТ) – чл. 21 през кампания 2014 г., а погрешно били въведени данни, че същите не са спазени през кампания 2015 г. за направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм) от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2010 г. Касае се за нарушение съгласно чл. 21 ЗЗТ, като в посоченото по-горе писмо то е конкретизирано, като „паша стадо от 100 бр. овце извън указаните в разрешителното за паша срокове“. Писмото на националния парк е вследствие на подадена молба от В.Ч, който е поискал поправяне на допуснатата техническа грешка относно подаваните данни в ИСАК за наложена санкция върху плащанията по направление „Традиционни практики за сезонна паша на животни (пасторализъм) по мярка „Агроекология и климат“, а нарушението е било извършено през 2014 г. Посочено е в административния акт, че тази грешка е поправена и е установено, че сумата, която следва да се оторизира по заявление УИН 16/200614/47848 за посоченото направление за сезонна паша на животните, дейност по АП49 е в размер на 0, 00 лв., вследствие на което изплатената сума от 6 867, 20 лв. следва да бъде възстановена – за кампания 2014 г.

Правилно е прието от решаващия съд, че административният орган се е позовал само на разпоредбите на чл. 5, пар. 1 и 2 и пар. 3, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 65/211 г. на Комисията от 27.01.2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1609/2005 г. на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В акта не са изложени мотиви съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК с оглед приложимата нормативна уредба. Съдът е приел правилно, че при извършена рутинна проверка е констатирано, че на местност „А. Б“ пашуват над 300 бр. овце и кози и 3 бр. кучета без спъвачки и при разговор с пастирите, същите са посочили, че стадото е на животновъдите Б.Ш и В.Ч.С е и констативен протокол от проверяващият от Национален парк „Ц. Б“ за извършената проверка на 28.11.2014 г. по повод на проверката правилно съдът е приел, че е издаден АУАН и наказателно постановление № 72/20.07.2015 г. за посоченото нарушение и на В.Ч е наложена глоба от 50 лв., като обосновано е прието от съда, че след като няма данни това постановление да е обжалвано, то е влязло в сила. Повтарянето в АУПДВ на посоченото в писмото на Национален парк „Ц. Б“ обосновано е счетено от съда, че не може да замести мотивите на издадения АУПДВ.

Обосновани са мотивите на решаващия съд, че макар В.Ч да е извършил нарушение на базовото изискване на чл. 26, ал. 2, т. 8 от Наредба № 11/06.04.2009 г., както и приетото от съда, че по аргумент от чл. 16 от същата наредба в такива случаи агроекологичното плащане се отказва. Правилно съдът е приел, че за да обоснове този си извод за извършено от Чолаков нарушение, съдът го е извел по тълкувателен път, тъй като липсват конкретни мотиви в административния акт, т. е. липсва каквато е да е конкретика и яснота не само в административния акт, но и в полученото от жалбоподателя при откриване на административното производство уведомление по чл. 26, ал. АПК, като е посочено в акта правното основание за него не относимите разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г., а чл. 27, ал. 3, 5 и 7 ЗПЗП, чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, а чл. 5, пар. 1 и 2 и пар. 3, предл. 1 от Регламент (ЕС) № 65/211 г. на Комисията от 27.01.2011 г., който като тази обща разпоредба на цитирания Регламент регламентира принципно възстановяване на изплатената на бенефициера сума, ако то е недължимо платено. При установеното от писмото на Национален парк „Ц. Б“, че изплатената сума по заявлението за кампания 2014 г., е въз основа на допусната техническа грешка при въвеждане на данните по ИСАК, като погрешно е въведено, че не са спазени разпоредбите на ЗЗТ за направление „Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторализъм) от мярка 10 „Агроекология и климат“ за кампания 2015 г, а за 2014 г изискванията са спазени .

Липсата на фактически и правни основания за издаването на административния акт предвид, че в него правилно е прието от решаващия съд, че не са изложени мотиви относно извъшените от Чолаков нарушения и правното основание за възстановяване на изплатената му сума.

Посочените в касационната жалба правни норми от Наредба № 11/06.04.2009 г. не могат да санират пропуска на административния орган от излагането на мотиви, каквото задължение има съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на мотиви не могат да се заместят по-късно, както е направен такъв опит в касационната жалба, както и не е налице мотивиране на АУПДВ само с писмото на Национален парк „Ц. Б“.

Правилно съдът е приел в решението си, че в АУПДВ няма и позоваване на методиката, издадена от министъра на земеделието, храните и горите, която определя, че при неспазване на базовото изискване по чл. 26, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 16, ал. 1 от цитираната наредба, се отказва или намалява плащането, но такива мотиви в АУПДВ липсват. В същия смисъл е и решение № 3534/17.03.2021 г. по адм. дело № 9919/2020 г. относно АУПДВ, издаден на Б.Ш, тъй като при проверката е установено, че стадото от овце и кози е на животновъдите Б.Ш и В.Ч.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, визирани от касатора и затова като правилно, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното искане от адв.Е.П в депозирания по делото писмен отговор, на В.Ч следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38/07.01.2021 г., постановено по адм. дело № 2639/2020 г. на Административен съд – гр. П..

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на В.Ч от гр. К., О. П направените разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. Решението е окончателно.