Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "Корект 2011" ЕООД, гр. С., чрез адвокат С.Р против решение № 1/18.01.2021 г. на Административен съд - Сливен постановено по адм. дело № 407/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-02002018007677-091-001/22.08.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Бургас в оспорената част относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 469.40 лева и съответните лихви от 67.31 лева и относно установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 10.2017 г. - м. 06.2018 г. в общ размер на 143 273.81 лева и съответните лихви 19 009.84 лева.

Касаторът твърди, че решението е валидно и допустимо, но неправилно. Поддържа доводи, че са изпълнени предпоставките за признаване на ВОД по чл. 7, ал. 1 ЗДДС и дружеството разполага с годни доказателства по чл. 45 от ППЗДДС. Излага подробни съображения какви документи са събрани по делото по всяка от спорните фактури за осъществяване на доставките.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", град Бургас не е изразил становище по касационната жалба.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт в частта на установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г. в размер на 469.40 лева и съответните лихви от 67.31 лева, както и в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 10.2017 г. - м. 06.2018 г. в общ размер на 143 273.81 лева и съответните лихви 19 009.84 лева.

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 13563/03.11.2020 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело № 7780/2020 г. е отменено предходно решение на първоинстанционния съд по адм. дело № 537/2019 г. в частта, в която е отменен ревизионния акт за посочените задължения по ЗДДС и ЗКПО и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания да се обсъдят всички събрани по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях да се направи извод дали процесните фактури отразяват реално осъществени ВОД.

В частта по ЗКПО при новото разглеждане първоинстанционният съд е установил, че задълженията за корпоративен данък в размер на 469.40 лева и съответните лихви са резултат от корекция на счетоводния финансов резултат на ревизираното дружество на основание чл. 78 ЗКПО с неотчетен приход в размер на 4 693.99 лева по фактура № 134/20.12.2017 г. издадена наZ. ZISIS за доставка на орехова ядка - 1200кг на стойност 2400 евро. За тази вътреобщностна доставка при ревизията е установено, че е осъществена и стоката е превозена с камион на гръцката фирма получател с номер HMN 696, стоките са получени на адреса на фирмата в Серес, Гърция, а плащането е осъществено в брой.

За да отхвърли жалбата в тази част съдът е установил от констатациите на гръцката данъчна администрация, че получателят е декларирал покупката на 1 200 кг орехова ядка на стойност 2 400 евро по фактура № 134/20.12.2017 г., приложена към отговора в осъществения обмен на информация. При тези факти е обосновал извод за законосъобразност на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат и допълнително начисления корпоративен данък за 2017 г. в размер на 469.40 лева и съответните лихви.

По отношение на тази част от спора в касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК в този случай касационната инстанция дължи проверка за спазването на материалния закон. Съгласно чл. 78 ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат, счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. В тази връзка следва да се посочи, че ревизията не е проведена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за установяване на задълженията по ЗКПО за 2017 г., независимо, че на ревизираното дружеството е връчено уведомление за това на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК.

Решението в частта по ЗКПО е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила.

В частта по ЗДДС съдът е установил, че са резултат от начислен ДДС за непризнати вътреобщностни доставки на стоки по фактури, издадени от "Корект 2011" ЕООД с получатели Z. ZISIS с EL[номер], K. ALEXANDROS с EL[номер] ("Makin Nuts") и S. MANFRED с EL [номер].

В мотивите на решението съдът е описал всяка от спорните фактури по вид на стоката, количество и стойност. За доставките с получател Z. ZISIS е установил, че към фактурите са представени международни товарителници (CMR), според които стоките са натоварени в Сливен и разтоварени в Ираклия - Серес, Гърция. При ревизията е констатирано, че от ревизираното дружество са осчетоводени плащания в брой във връзка с тези доставки, без да са представени документи за плащане в брой. От извършения обмен на информация от гръцката данъчна администрация е получен отговор, че получателят не е потвърдил и не е признал придобивания по спорните фактури.

По доставките с получател K. ALEXANDROS с EL[номер] ("Makin Nuts") не е признато осъществяването на ВОД по три инвой фактури № 0...161/26.02.2018 г. № 0...173/17.03.2018 г. и № 0...174/18.03.2018 г. Според представените към фактурите CMR, стоките са натоварени в Сливен и са разтоварени в Алмирос, Гърция. От счетоводството на дружеството е установено, че е отразено плащане в брой по посочените фактури, без документи за плащане. При обмена на информация получателят не потвърждава придобивания стоки по спорните фактури.

Аналогични са фактическите констатации при ревизията и по доставките с получател S. MANFRED EL [номер] по общо девет инвойс фактури, издадени в м. 03.2017 г., м. 04 и м. 05.2018 г. Според приложените CMR стоката е натоварена в Сливен и разтоварена в Лептокария, Гърция. Осчетоводено е плащане в брой, но не са приложени доказателства за такова.

За да отхвърли жалбата и в частта по ЗДДС, съдът е посочил предпоставките за осъществяване на вътреобщностни доставки (ВОД) по чл. 7, ал. 1 ЗДДС и предвидените в чл. 45, т. 2 ППЗДДС документи за доказването им.. Приел е за законосъобразни изводите на ревизиращите органи, че не е установено стоките, предмет на спорните фактури да са напуснали територията на страната. Според съда липсват предвидените в чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС документи за доказване на ВОД, тъй като представените CMR не съдържат дата и място на получаване на стоките, подпис на лицето, получател на стоките. Не е установено и плащане по спорните фактури. В тази връзка съдът не е кредитирал заключението на в. л. П.И, в частта, в която е посочено, че ревизираното дружество разполага с документите по чл. 45, т. 2 ППЗДДС. Противно на констатациите на вещото лице в кл. 24 от само печат на гръцкото дружество, получател, от който не могат да се извлекат данни за мястото на получаване на стоките. Констатацията в експертизата, че всички фактури са платени в брой, за което са представени за "множество приходни касови ордери" според съда е в противоречие с доказателствата по делото и с обясненията на вещото лице в съдебно заседание, че не е извършил проверка по всички фактури.

При тези обстоятелства съдът е обосновал извод, че не е установено по несъмнен начин осъществяването на ВОД, поради което са налице доставки с място на изпълнение на територията на страна съгласно чл. 17, ал. 2 ЗДДС. С оглед констатациите, че стоките са изписани и не са налични, продажната стойност на стоките, подлежи на облагане с 20 % ДДС, поради което законосъобразно с ревизионния акт е начислен ДДС в общ размер на 143 273.81 лева. Решението и в тази част е правилно постановено.

Настоящият състав споделя мотивите в обжалваното решение за материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки (ВОД) на стоки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, се облагат с нулева ставка. От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11). Основанията за прилагане на нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС (в приложимата по време редакция) се доказват с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата за процесните периоди редакция преди изм. с ДВ бр. 25/2020 г. в сила от 20.03.2020 г.).

Правилно съдът е преценил, че спорен в разглеждания случай е въпросът дали стоката, предмет на спорните фактури е напуснала територията страната и е получена на територията на Р.Г.Т обстоятелство е останало недоказано по делото. По една част от спорните доставки е посочено, че превозът е извършен от доставчика - "Корект 2011" ЕООД, поради което транспортирането на стоките от територията на страната до територията на другата държава членка се удостоверява с транспортен документ по чл. 45, т. 2 "б" ППЗДДС. За друга част от доставките е установено, че транспортът е извършен от получателя (фактура № 167/09.03.2017 г., фактура № 168/10.03.2018 г., фактура № 169/11.03.2018 г. и фактура № 170/12.03.2018 г., фактура № 188/27.04.2018 г., фактура № 192/05.05.2018 г., фактура № 198/25.05.2018 г. и фактура № 202/13.06.2018 г., по които превозвач е Z. ZISIS), поради което за доказване на транспорта им са приложими документите по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС. От ревизираното дружеството и в двата случая са представени транспортни документи - международни товарителни (CMR). Съгласно чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) товарителницата удостоверява до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. По отношение на останалите обстоятелства, товарителницата има характер на частен документ, чиято доказателствена сила подлежи на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. В конкретния случай доказателствената сила на представените към фактурите CMR е разколебана от липсата на място на получаване на стоките в кл. 24 и данните, получени от обмена на информация по реда на Регламент (ЕС) № 904/2010, според които получателят K. ALEXANDROS потвърждава получането на стоки от ревизираното дружество, но по други фактури, по които при ревизията е прието, че ВОД е доказан и са налице условията на чл. 53 ЗДДС за прилагане на нулева ставка на ДДС, не и по процесните. За Z. ZISIS е установено, че е декларирал придобивания от "Корект 2011" ЕООД на много по - ниска стойност от стойността на ВОД, декларирани от ревизираното лице. За получателя S. MANFRED е установено, че не е декларирал придобивания от българския търговец.

Данните за преминаване на МПС и шофьорите през ГКПП на границата между България и Гърция, са неотносими по време към транспорта на процесните стоки, поради което доводите в касационната жалба за доказано транспортиране на стоките по конкретни фактури, са неоснователни. В справката на МВР изрично е посочено, че данните за пътуванията в АИФ са непълни, предвид свободното движение на гражданите на ЕС и техните семейства на територията на Съюза.

При установените по делото факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че не е доказано транспортирането на стоките по спорните ВОД от територията на страна до територията на Гърция. В тази връзка следва да се посочи, че по доставките, по които представените транспортни документи се подкрепят от останалите събрани при ревизията доказателства, ВОД, декларирани от ревизираното дружество са признати при издаването на ревизионния акт, респективно при обжалването му по административен ред.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав преценява, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация, но поради липса на искане, такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1/18.01.2021 г. на Административен съд - Сливен постановено по адм. дело № 407/2020 г.

Решението е окончателно.