Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община В. срещу Решение № 68 от 26.02.2021 г. по адм. дело № 626/2020 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение от 29.07.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС) 2014-2020 г. и главен директор на Главна дирекция (ГД) „ОПОС“ в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за определяне на финансова корекция на община В. в размер на 5 % от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи, представляващи средства от ЕСИФ, по договор № С-154/24.06.2019 г., сключен с изпълнител ДЗЗД „КОМПОНЕРЕ“, на стойност 3 167 050, 00 лева без ДДС (3 800 460, 00 лева с ДДС).

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Твърди, че съдът не е изложил собствени мотиви по съществото на правния спор, което е довело до немотивираност и бланкетност на крайното му заключение за допуснато нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 5 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП). Счита, че поставеното от възложителя изискване спрямо екипа от експерти, с който следва да разполага участникът, избран за изпълнител, е в съответствие със специалната регламентация в ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и е израз на оперативната самостоятелност, с която разполага възложителят при определянето на критериите за подбор. Мотивира становище за обоснованост на поставеното изискване с оглед комплексността на предмета на поръчката и необходимостта от качествено изпълнение. Излага съображения, че разрешението за строеж е предпоставка за извършване на строежите, а инвестиционните проекти...