Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Р.Р и П.В срещу чл. 29 от Наредба № 21 от 18.07.2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 62 от 29.07.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 52 от 8.07.2011 г., в сила от 8.07.2011 г., бр. 56 от 8.07.2014 г., в сила от 8.07.2014 г., бр. 5 от 15.01.2019 г., в сила от 15.01.2019 г.

В жалбата не се оспорва, че на основание чл. 60, ал. 2 и 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) министърът на здравеопазването има компетентност да уреди въпросите, посочени в чл. 29 от наредбата, но се твърди, че е бил длъжен да стори това със самата наредба, а не в наредбата да предвижда свое правомощие да издава заповеди, с които на практика да допълва и/или изменя съдържанието на вече издадения и действащ нормативен акт. По този начин е създадена нормативна празнота, която и понастоящем се допълва със заповеди, издавани на основание чл. 29 от наредбата.

На следващо място жалбоподателите посочват, че чл. 27, ал. 3 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) поставя изискването формите и съдържанието, както и условията и редът за обработване, използване и съхраняване на медицинската документация и за обмен на медико-статистическа информация да се определят с наредби на министъра на здравеопазването, съгласувани с Националния статистически институт (НСИ). Обжалваната разпоредба на чл. 29 в частта на т. 1 касае и обработването, използването и съхраняването на медицинска документация и обмена на медико-статистическа информация, без да е извършено съгласуване с НСИ.Сременно информацията и документацията, касаеща заразните болести, които представляват сериозни трансгранични опасности за здравето, подлежат на предоставяне на Световната здравна организация и ECDC (European Centre for Disease Prevention and Control), за...