Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Магистрали“ АД АД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Г. З“ № 28 срещу Решение № 1967 от 03.11.2020 г. по адм. дело № 804/2020 г. на Административен съд - Пловдив, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № РД-01-120/19.02.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА).
Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно, недопустимо и неправилно. Конкретни оплаквания са изложени само относно неправилността на решението, като се сочи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 2 АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи отхвърляне на искането му за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да установи действителното състояние на автогарата. Твърди също така, че съдът необосновано не е кредитирал показанията на разпитания свидетел. Горните нарушения са довели до произнасяне на съда при неправилно установена фактическа обстановка и в противоречие на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на административния акт, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № РД-01-120/19.02.2020 г. на изпълнителния директор на ИААА за прекратяване на категорията на А. К на основание чл. 60б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б (Наредба № 33 от 03.11.1999 г.).
Констатациите на административния орган, послужили като фактическо основание за издаване на административния акт, са следните:
1) секторите за заминаващи и преминаващи автобуси не са оборудвани с навеси съгласно изискванията на чл. 54 ал. 2 т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.; 2) автогарата разполага само с 1 бр. сектор за пристигащи автобуси и не отговаря на изискването на т. 14 от Приложение № 8в към чл. 59а, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., съгласно което за втора категория са необходими 2 бр. сектори за пристигащи автобуси; съществуващият сектор не е оборудван с навес съгласно изискванията на чл. 54, ал. 2, т. 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.; 3) в автогарата няма търговски обект или автомат за храни съгласно т. 19 от Приложение № 8а към чл. 59а, ал. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. Има само автомат за топли напитки.
За отстраняване на горните несъответствия са дадени указания на собственика на автогарата, но същият не ги е отстранил в определения срок до 29.11.2019 г.
Крайният извод на административния орган е, че автогарата не отговаря не само на изискванията за предоставената й втора категория, но и на изискванията за най-ниската трета категория, поради което следва да бъде прекратена категорията й на основание чл. 60б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
За да отхвърли жалбата на „Магистрали“ АД, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът е приел, че към момента на извършване на проверката, както и към момента на издаване на заповедта, автогарата не е отговаряла на изискванията за определената категория, нито на изискванията за най-ниската трета категория, като представените по делото писмени доказателства и дадените по делото свидетелски показания не опровергават констатациите на административния орган. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Твърдението за нищожност на съдебното решение не е подкрепено с конкретни аргументи и по-скоро е резултат от смесване на основанията за проверка на законосъобразността на административния акт и касационните основания за обжалване на съдебното решение. Независимо от това, предвид задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 АПК служебно да извърши проверка на валидността на съдебното решение, настоящият съдебен състав констатира, че липсват основания за обявяване на нищожност на съдебното решение. Същото е постановено от законен съдебен състав – състав от един съдия от Административен съд-Пловдив, заемащ длъжността съдия в този съдебен орган към момента на постановяване на съдебния акт. Спазена е изискуемата форма. Не са налице каквито и да било други тежки нарушения при постановяването на съдебното решение, които да послужат като основание за нищожност.
Твърдението за недопустимост на съдебното решение също не е подкрепено с конкретни аргументи. При служебно извършената проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция установи, че не е налице нито едно от основанията по чл. 159 АПК за недопустимост на първоинстанционната жалба, съответно недопустимост на постановеното по нея съдебно решение.
Неоснователни са оплакванията за неправилност на съдебното решение.
Първо, при постановяването му не е допуснато твърдяното от касационния жалбоподател съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не отговаря на истината твърдението на касационния жалбоподател, че съдът е отхвърлил искането му за допускане на съдебно-техническа експертиза във връзка с оспорване на протокол № 001 от 20.12.2019 г. Видно от приложения по делото протокол от проведеното открито съдебно заседание на 04.08.2020 г. процесуалният представител на жалбоподателя е оттеглил направеното искане за експертиза и вместо него е направил искане за допускане на разпит на свидетел. В следващото проведено открито съдебно заседание на 07.10.2020 г. жалбоподателят не е направил нови доказателствени искания. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът е установил релевантната фактическа обстановка.
Второ, съдебното решение съответства на приложимия материален закон. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена на основание разпоредбата на чл. 60б, ал. 1, т. 6 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., съгласно която изпълнителният директор на ИААА прекратява със заповед категорията на автогарите при неизпълнение на изискванията за трета категория. Съгласно чл. 59б от посочената наредба изпълнението на изискванията по чл. 54, 55, 55а и 55б е основание за определяне на категория на автогарата. Категорията на автогарите се определя на базата на минималните задължителни изисквания за изграждане, оборудване, обслужване, предлагани услуги. Съответствието или надвишаването на определените минимални задължителни изисквания към съответната категория в дадена автогара не може да компенсира несъответствието с други задължителни изисквания. В категоризираните автогари могат да се предоставят и по-благоприятни условия, както и повече и по-добри услуги от предвидените за дадената категория в приложение № 8а.
При извършените проверки от длъжностните лица е съблюдавано именно дали обектът отговаря на изискванията на посочените разпоредби. За резултатите от проверките са съставени съответните констативни протоколи.
С цел да обори констатациите на органа жалбоподателят е поискал от съда разпит на свидетел, като пред настоящата инстанция твърди, че съдът необосновано не е кредитирал показанията му. Тези оплаквания са неоснователни, тъй като показанията на разпитания от съда свидетел не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Единствените писмени доказателства, представени от дружеството, установяват поставянето на навес след издаването на оспорената заповед, поради което това обстоятелство не рефлектира върху законосъобразността на заповедта. Към датата на издаване на заповедта автогарата не е отговаряла на изискванията на чл. 54 ал. 2 т. 6 и чл. 54, ал. 2, т. 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., които са императивни за всяка автогара, включително за най-ниската трета категория, поради което категорията на автогарата е прекратена при правилно приложение на материалния закон.
По горните съображения правилно е прието в обжалваното решение, че не са опровергани обективираните в констативния протокол факти и обстоятелства. Протоколът е издаден от длъжностни лица на ИААА и установените в него несъответствия с императивните нормативни изисквания съставляват основание за издаване на процесната заповед. Като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определени по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1967 от 03.11.2020 г., постановено по адм. дело № 804/2020 г. на Административен съд - Пловдив.
ОСЪЖДА „Магистрали“ АД ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „Г. З“ № 28 да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ разноски в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението е окончателно.