4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 46гр. София, 21.01.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВАЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА

изслуша докладваното от съдия Анна Баева т. д. № 3195 по описа за 2014г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. Г. Г., срещу решение № 175 от 01.07.2014г. по т. д. № 148/14г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 47 от 24.03.2014г. по т. д. 0 167/2013г. на Плевенски окръжен съд и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 100 лева – адвокатско възнаграждение. С потвърденото първоинстанционно решение е прекратено на основание чл. 517, ал. 3 ГПК [фирма], ЕИК[ЕИК].

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че за да постанови акта си, въззивният съд неправилно е приел, че предмет на иска по чл. 517, ал. 3, предл. 2 ГПК е прекратяването на О., а не подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, както и че няма необходимост от изследване на каузалното правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, авалиран от един от собствениците на дяловете на [фирма]. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на...