Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П. ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА Д. К. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 10138 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Н. К., директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на НАП и от Я. Б., [ЕГН], против Решение № 1053/19.02.2021 г., постановено по адм. дело № 4626/2020 г. по описа на Административен съд София – град. Със съдебното решение е отменен частично Ревизионен акт № Р-22220418003053-091-001/08.01.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 549/06.04.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, относно установените допълнителни задължения за данък върху годишната основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2016 г. и 2017 г. в размер на 77 269,94 лв., заедно с начислените лихви за просрочие и е отхвърлена жалбата в останалата ѝ част като страните са осъдени за разноски. Решението се обжалва от страните в съответните неблагоприятни за тях части, за което са изложени конкретни аргументи.

По делото е постъпила и частна жалба от Я. Б. срещу Определение от 02.08.2021 г., постановено по адм. дело № 4626/2020 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба се посочва, че първоинстанционният съд не е квалифицирал правилно отправените искания от процесуалния представител на жалбоподателя в подадената молба от 16.03.2021 г. за допълване на диспозитива на Решение № 1053/19.02.2021 г. и изменение в частта на разноските. Според аргументите, вместо по релевираните изрични искания и с допълнително решение, съдът погрешно се е произнесъл по правния спор с определение за поправка на допусната очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК. В частната жалба са развити подробни съображения в тази насока. Отправя молба за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по двете изрично формулирани искания в молбата от 16.03.2021 г.

Касаторът - директор на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, чрез юрк. К., оспорва касационната и частната жалби на ответната страна, като неоснователни и претендира присъждане на сторените разноски за водене на делото и юрисконсултско възнаграждение във връзка с обжалваната част за двете съдебни инстанции.

Касаторът - Я. Б., чрез процесуалния си представител адв. Ц. И., оспорва касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно в отменителната му част. Излага подробни съображения в писмена защита по делото и претендира присъждане на разноски за двете инстанции съобразно изхода от правния спор.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност касационните жалби на страните, включително на подадената частна жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение приема, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което са процесуално допустими.

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

В срока за постановяване на съдебното решение се констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е непълно.

Неправилно в постановеното решение административният съд е приел, че предмет на съдебен спор е ревизионният акт само в частта на установените допълнителни задължения за данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 150 лв. главница и 56,09 лв. лихви за просрочие, за 2016 г. в размер на 35 250 лв. главница и 9 606,39 лв. лихви за просрочие и за 2017 г. в размер на 27 664,16 лв. главница и 4 749,39 лв. лихви за просрочие. Решаващият състав без основание е изключил от предмета на правния спор и не е разгледал РА в частта на установените допълнителни задължения за данък върху годишната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 12 840 лв. главница и 8 347,26 лв. лихви за просрочие. Това става ясно от уточнението на съда, направено на стр. 2, абз. 6-7 от съдебното решение, както и от процесното допълнително определение от 02.08.2021 г., имащо характер на решение по съществото на спора.

Действително на стр. 2 от жалбата на ревизираното лице до административния съд са посочени данъчни периоди 2012 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г., но никъде по-нататък не са изложени конкретни аргументи по отношение на установените задължения за 2015 г. Напротив, в част първа, в част втора и в диспозитива на жалбата са посочени конкретни аргументи по периоди и размер данъчните задължения, предмет на правния спор – единствено 2012 г., 2016 г. и 2017 г. По отношение на 2013 г. и 2014 г. жалбата срещу ревизионния акт е оставена без разглеждане като недопустима с Решение № 549/06.04.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. По отношение данъчните задължения за 2015 г. освен от посочената очевидна неточност, не може да се направи логичен извод за оспорване на РА в тази част. В случай, че е имало съмнение в тази насока и в съответствие с чл. 171, ал. 5 от АПК, съдът е следвало да окаже съдействие на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да даде указания, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Това задължение не е изпълнено, видно от протоколно определение от 28.09.2020 г.

При постановяване на решението и в процесното допълнително определение към него, административният съд не е обсъдил и съобразил разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. второ ДОПК. Съгласно правилото, когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. Същото процедурно задължение е имал и горестоящият административен орган съгласно чл. 155, ал. 2, изр. второ ДОПК. В случая съдът е отменил РА в частта на установените задължения по ЗДДС за 2016 г. и 2017 г., ведно с лихвите, но поради липсата на повдигнат спор от ответната страна по изтеклата давност, незаконосъобразно е изключил от предмета на правния спор и не се е произнесъл по основанието и размера на задължението за 2012 г.

Представеното по делото писмо изх. № 53-04-353#5/02.06.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София не замества посоченото нормативно изискване към съдържанието на постановените актове и не води до извод за изпълнение на задължението в тази връзка. Съдът и административният орган, са били длъжни да обсъдят фактите и обстоятелствата по делото за процесния данъчен период на ревизията 2012 г. и след това да внесат уточнение съгласно чл. 155, ал. 2, изр. второ ДОПК, респективно чл. 160, ал. 4, изр. второ ДОПК. Неправилно е разбирането, че с отписването на установените с РА задължения по давност от данъчно-осигурителната сметка на лицето и писменото деклариране този факт се постига целеният от законодателя ефект.

Формулираните в частната жалба съображения са основателни и следва да бъдат отнесени към молбата от 16.03.200 г. (л. 221) за постановяване на допълнително решение по чл. 176, ал. 1 АПК и изменение в частта на разноските, по които компетентен да се произнесе е АССГ. По отношение на искането за изменение на решението в частта на разноските липсват мотиви в определението от 02.08.2021 г., което е самостоятелно основание за отмяна. Произнасянето по тези въпроси е преюдициално за произнасянето по касационните жалби, с които е сезиран ВАС. Делото следва да бъде върнато на същия състав на съда за постановяване на допълнително решение по двете релевирани искания.

С оглед на изложеното следва да се отмени определението на първоинстанционния съд от 02.08.2021 г. и делото да бъде върнато за произнасяне по направените искания за допълване на съдебното решение и за изменението му в частта за разноските. Следва да се отмени и определението от съдебно заседание на 14.06.2022 г. по адм. дело № 10138/2021 г. на ВАС, Осмо отделение, за даване ход на делото по същество. Касационното производство следва да бъде спряно до постановяване на допълнително решение от АССГ, за да не се стигне до постановяване на противоречиви решения. След изтичане на сроковете за обжалването на допълнителното решение, административният съд следва да изпрати адм. дело 4626/2020 г. на АССГ на ВАС, Осмо отделение, за произнасяне по касационните жалби.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от съдебно заседание на 14.06.2022 г. по адм. дело № 10138/2021 г. на ВАС за даване ход на делото по същество.

ОТМЕНЯ Определение от 02.08.2021 г. по адм. д. № 4626/2020 г. на Административен съд София – град.

ВРЪЩА делото на същия състав на съда за постановяване на допълнително решение по жалбата на Я. Б. срещу Ревизионен акт № Р-22220418003053-091-001/08.01.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 549/06.04.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, относно определните задължения за 2012 г., както и за произнасяне по искането за изменение на решението в частта на разноските.

СПИРА производството по адм. дело № 4626/2020 г. по описа на Административен съд София – град, до постановяване на допълнително решение по адм. дело № 4626/2020 г. на Административен съд София-град.

Определението за спиране може да се обжалва с частна жалба пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА