Производството е по реда на чл. 225, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от „Одрин 8“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], чрез упълномощения процесуален представител адв. Д.С, срещу Решение № 1483 от 07.08.2020 г., постановено по адм. д. № 3901 по описа на Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на посоченото дружество срещу Заповед № 170А1886 от 02.08.2017 г., издадена от кмета на О. П.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развиват се съображения, че не е установена идентичност на сградите на дружеството с тези, които са декларирани или обявени като паметници на културата. Изразява се несъгласие с приетото от съда по въпроса относно това дали е придаден по съответния законов ред статут на недвижима културна ценност (НКЦ) на разрушената сграда, находяща се в имота на „Одрин 8“ ЕООД, за да попадат имотът и сградата в приложното поле на ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) (ЗКН) или не. Необосновано съдът е приел, че три от сградите на „Одрин 8“ ЕООД попадат в границите на групов паметник на културата, обявен с Протокол № 5 от 2000 г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК). В тази връзка неправилно е препратил към установявания, направени по друго дело, вместо да анализира събрания по делото доказателствен материал и да обсъди възраженията на „Одрин 8“ ЕООД относно статута на сградата, с което е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че безспорно изяснено от заключението на експертизата е в първоинстанционното производство, че не е налице идентичност между декларирания паметник на културата и някоя от сградите на „Одрин 8“ ЕООД. Поддържа се становище, че представените по делото декларационни актове касаят съвсем различен склад, находящ се в друг имот с пл. № 620, съответстващ на имот 522.615 по сега действащата кадастрална карта на гр. П.. Съдът е обосновал решението си на факти и обстоятелства относно статута на сградата, които изобщо не са послужили на административния орган за издаване на спорната заповед, нито са били установени в административното производство. Неправилно е направил опит да санира допуснатите в хода на административното производство по издаване на заповедта нарушения чрез промяна на констатациите и мотивите на административния орган. В тази връзка недопустимо е въвел нови фактически основания, които не са били взети предвид от административния орган. Неправилно е приетото от съда, че е без значение какъв вид НКЦ е сградата, тъй като законът не провел разграничение при прилагане на разпоредбата на чл. 73 ЗКН. Наред с изложеното, съдът не обсъдил възраженията на настоящия касационен жалбоподател, свързани с допуснатите в хода на производството по издаване на заповедта нарушения на ЗКН. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което спорната заповед да бъде отменена. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв.. К, която от името на дружеството поддържа касационната жалба. По същество моли да бъде уважена.
Ответникът – кметът на О. П оспорва жалбата в представен по делото писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че дадените в отменителното решение на Върховния административен съд указания са изпълнени, а заключението на допуснатата съдебна експертиза е прието без оспорвания от страните. По същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило подробно писмено становище по същество на спора.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С Решение № 17235 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д. № 9659 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. е отменено Решение № 1232 от 31.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2425 по описа на АС – Пловдив за 2017 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на „Одрин 8“ ЕООД срещу Заповед № 170А1886 от 02.08.2017 г., издадена от кмета на О. П и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Прието е, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което налага неговата отмяна и връщането му за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационният съд направил извод, че не била изследвана идентичността на посочените в декларационните актове и писма тютюневи складове с ПИ 610, кв. 165, както и на сградите в този имот, придобити от „Одрин 8“ ЕООД. Съобразил, че представляващият търговското дружество твърди, че понастоящем и по адрес в кадастралната карта на гр. П. описаните в нотариалния акт сгради се намират на ул. „Г.М.Д“ № 40 и представляват, съгласно КК и КР на града, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК и последно изменени със Заповед № КД-14-16-2415/08.12.2010 г. на Началника на СГКК – Пловдив, поземлени имоти с кадастрални идентификатори: 56784.522.3592 – 370 кв. м и 56784.522.3593 – 2565 кв. м. и 3 бр. сгради с кадастрални идентификатори: 56784.522.3592.1, със застроена площ 303 кв. м.; 56784.522.3593.7, със застроена площ 1464 кв. м. и 56784.522.3593.6, със застроена площ 21 кв. м., всички те на 4 етажа и с предназначение за складова база, склад. Приел, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 2 АПК да изясни противоречията в представените доказателства и възраженията на страните чрез назначаването на експертиза за изясняването на факта за местонахождението и идентификацията на имота и сградите, предмет на Нотариален акт № 192/2009 г., находящи се в ПИ № 610, кв. 165 по плана на гр. П., утвърден със Заповед № 1155/29.11.1982 г. и сградата, предмет на оспорвания административен акт - Тютюнев склад, находяща се в УПИ IV - 522.3589 обс. дейности, хотел и УПИ II – 522.3590, кв. 165 – нов (279 – стар) по плана на ЦГЧ, гр. П., с административен адрес: гр. П., ул. „Одрин“ № 8 и адрес по кадастрална карта: гр. П., ул. „Д-р Г.М.Д“ № 40. Разяснил, че изясняването на този релевантен факт е във връзка с правните изводи, които съдът следва да направи във връзка с възражението на настоящия касационен жалбоподател, че спорният административен акт не засяга сгради негова собственост. Указал също така, че след като изясни въпроса с идентичността, съдът ще може да отговори с категоричност и на въпроса попадат ли сградите, собственост на жалбоподателя в границите или в охранителната зона на единична или групова недвижима културна ценност и да направи изводи относно статута на тези сгради, с оглед приложението на специалния закон. Съдът дал и конкретни указания при новото разглеждане да се назначи съдебно-техническа експертиза, като вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, включително с представените в касационното производство доказателства и направи оглед на място, да отговори на посочените по - горе въпроси.
При новото разглеждане на делото в АС – Пловдив, в изпълнение на така дадените указания от Върховния административен съд, е била допусната и назначена съдебно – техническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване по съответния процесуален ред в съдебно заседание на 08.07.2020 г. Видно от него: тютюневият склад, описан като сграда в имот № 610, закупен от „Одрин 8“ ЕООД по силата на нотариалния акт от 2009 г. е включен в УПИ II – за ниво и институт, биомат, аптека, кв. 165 нов отм. 279), като регулационните линии съвпадат с имотните граници; в имот № 610 са заснети няколко сгради, от които тютюневият склад е най – голямата – с две тела на четири и пет етажа и обща площ от 1788, 00 кв. м. по последни данни от кадастралната карта; описанието на сградата, предмет на спорния акт – „Тютюнев склад, недвижима културна ценност, находяща се в УПИ IV-522-3589, обществено обслужващи дейности, хотел и УПИ II-522.3590, обществено обслужващи дейности, кв. 165 (нов), стар 279 по плана на ЦГЧ, гр. П." е направено при действаща регулация по силата на Заповед № 10 ОА – 1826 от 18.08.2010 г. на кмета на О. П като сравнението на отрежданията в плана и тези, описани в обжалвания акт са идентични; в кадастралния регистър към КК сградата на частично премахнатия тютюнев склад е записана с административен адрес ул. „Д – р Г.М.Д“ № 40, а в графиката по Приложение № 1 към експертизата са записани наименованията на улиците „Одрин“, „Д – р Г.М.Д“ и „И. В“ и е определено местоположението им спрямо сграда „Тютюнев склад“ в имот № 610; имот № 610 и имот № 620 са разположени в два различни съседни квартала, поради което не е налице идентичност между сграда в имот № 620 с някоя от сградите на „Одрин 8“ ЕООД, подробно описани в нотариалния акт от 2009 г.; не е налице идентичност между някоя от собствените на „Одрин 8“ ЕООД сгради и сградата, идентифицирана по т. 362 от рекапитулационния списък на декларирани паметници на културата - ЦГЧ, където е описан „Тютюнев склад“ на ул. „Одрин“ и ул. „Н. Г“; сградите, предмет на спорната заповед и сградите, предмет на Протокола от 19.06.2017 г. са идентични; налице е идентичност между сградите, предмет на нотариалния акт от 2009 г. и сградите, предмет на спорната заповед – тютюнев склад, находяща се в УПИ IV – 522.3589, обществено обслужващи дейности, хотел и УПИ II 522.3590, обществено обслужващи дейности, кв. 165 нов отм. 279) по плана на ЦГЧ, гр. П., с административен адрес в гр. П., ул. „Одрин“ № 8, по кадастрална карта: ул. „Д – р Г.М.Д“ № 40, което се установява след проследяване регулационните и кадастрални планове ЦГЧ – Пловдив, както и кадастрална карта и кадастрални регистри.
В съдебното заседание пред АС – Пловдив, проведено на 08.07.2020 г., вещото лице разяснява, че Писмо № 0800-481 от 16.08.2013 г. се отнася за границите на имот № 620 "... и сградите в него, които са различни от имот № 610".
Установено е от съда, че със Заповед № 17ОА1886 от 02.08.2017 г., издадена от кмета на О. П, на основание Констативен протокол от 19.06.2017 г. на Комисия, назначена със Заповед № 170А1097 от 05.05.2017 г. на кмета на О. П, за установяване на възникнали нови обстоятелства по чл. 73 ЗКН за сграда – недвижима културна ценност, находяща се в УПИ – ІV 522.3589 обсл. дейности, хотел и УПИ II – 522.3590, кв. 165 – нов (279 – стар) по плана на ЦГЧ, гр. П., с административен адрес: гр. П., ул. „Одрин“ № 8 и адрес по кадастрална карта: гр. П., ул. „Д-р Г.М.Д“ № 40; писмо изх. № 16Ф2954-1 от 03.04.2017 г.; на осн. чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) (ЗМСМА), чл. 73, ал. 3, във вр. с чл. 71 ЗКН и чл. 22, ал. 5 от Наредба за поправяне, заздравяване или премахване на строежи, които създават непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите на територията на О. П, приета с Решение № 146, взето по Протокол № 7 от 16.05.2013 г. на Общински съвет - Пловдив, на „Одрин – 8“ ЕООД, в качеството му на собственик на Тютюнев склад – недвижима културна ценност, находящ се в УПИ IV - 522.3589 обс. дейности, хотел и УПИ II – 522.3590, кв. 165 – нов (279 – стар) по плана на ЦГЧ, гр. П., с административен адрес гр. П., ул. „Одрин“ № 8 и адрес по кадастрална карта гр. П., ул. „Д-р Г.М.Д“ № 40, е наредено да изпълни за своя сметка решенията на Комисия, назначена със Заповед № 17ОА1097/05.05.2017 г. на кмета на О. П, обективирани в Констативен протокол 19.06.2017 г. като: 1. Изпълни в 30-дневен срок от връчване на заповедта одобрения и получен инвестиционен технически проект за „Аварийно временно укрепване на останалите участъци от съществуващи фасади на сградата на ул. "Одрин" № 8 гр. П. - недвижима културна ценност, находяща се в УПИ ІV-522.3589 и УПИ II – 522.3590, кв. 165 – нов (279 – стар) по плана на ЦГЧ, гр. П. и 2. След фактическото изпълнение на аварийното укрепване на сградата да изготви и внесе за съгласуване, по реда на чл. 84, ал. 1 ЗКН инвестиционни проекти за възстановяване и експониране на недвижимата културна ценност съгласно Заповед № РД09-155 от 24.03.2016 г.
Съдът съобразил, че с Решение № 17235 от 16.12.2019 г., постановено по адм. д. № 9658 по описа на Върховния административен съд за 2018 г. е отменено Решение № 1232 от 31.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2425 по описа на АС – Пловдив за 2017 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу процесната заповед и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда за изясняване въпроса с идентичността на сградите, неин предмет. Както се посочи, в първоинстанционното производство е назначена съдебна експертиза, съобразно дадените указания на Върховния административен съд, чието заключение е прието като неоспорено от страните. Първоинстанционният съд е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по въпроса относно идентичността между сградите, предмет на Нотариален акт № 192/2009 г., находящи се в ПИ 610, кв. 165 по плана ЗРП ЦГЧ, гр. П., утвърден със Заповед № 1155/29.11.1982 г. и сградите предмет на обжалваната Заповед №170А 1886 от 02.08.2017 г., издадена от кмета на О.П.И е съображения, че в заповедта процесният обект е ясно индивидуализиран, както по вид застрояване, така и по местоположение. Съдът приел, че описанието на обекта е обвързано с документите за собственост, което категорично се потвърждава от заключението на вещото лице и данните от КККР на гр. П., като за него е изготвен и инвестиционен проект. Доколкото със спорната заповед изрично е направена обвръзка с Протокола от 19.06.2017 г. на Комисията по чл. 73, ал. 2 ЗКН, съдът приел, че за „Одрин 8“ ЕООД не може да съществува съмнение какви действия и по отношение на кой обект следва да изпълни.
Съдът направил извод, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че министърът на културата с Протокол № 5/22.05.2000 г. от заседание на НСОПК, при спазване на установения към този релевантен момент нормативен ред, е декларирал като недвижими паметници на културата притежаваните от „Одрин 8“ ЕООД сграда к. и. 3592.1, в парцел II – ри, кв. 165; сграда к. и. 3593.6 и сграда к. и. 3593.7 в парцел IV – ти, кв. 165, по плана на ЦГЧ – Пловдив, като част от групов архитектурно – строителен паметник на културата, а именно ансамбъла по ул. „И. В“ и ул. „Ц. Д“ в гр. П.. Посочил, че това е установено с Решение № 8242 от 21.12.2016 г., постановено по адм. д. № 4134 по описа на АССГ за 2016 г. и Решение № 2608 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2346 по описа на Върховния административен съд за 2017 г. Предвид това приел, че е налице първата предпоставка за прилагане нормата на чл. 73, ал. 3 ЗКН. Изложил съображения, че е налице и втората релевантна предпоставка за прилагане защита на културното наследство по чл. 72, във вр. с чл. 73 ЗКН - наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност. Мотивирал се, че сградата тютюнев склад в УПИ II – 522.3590 и УПИ IV – 522.3589, кв. 165 – нов (279-стар) по план на ЦГЧ – Пловдив, с административен адрес ул. „Одрин“ № 8 е частично разрушена със строителна механизация на 06.03.2016 г.; изцяло е премахнат покривът и част от междуетажните подови конструкции; запазени са фасадите по ул. „Д - р Г.М.Д“ и ул. „И. В", което се установява и от заключението на приетата съдебно – техническа експертиза. Изразил становище, че е без значение дали съответната недвижима културна ценност е единична или е част от ансамбъл. Доколкото такава диференциация не се въвежда с приложимите правни норми, съдът намерил ирелевантно декларирането на процесния тютюнев склад като единичен недвижим паметник на културата, респ. наличието или липсата на допуснати фактически грешки в декларационния списък към писмо на НИПК с изх. № 395 от 13.02.1985 г. Ето защо, като съобразил, че тютюневият склад представлява културна ценност като деклариран паметник на културата по реда на ЗПКМ отм. , във вр. с § 12 от ПЗР на ЗКН, а и като част от обявения с Протокол № 5 от 22.05.2000 г. на НСОПК, утвърден от министъра на културата, групов архитектурно строителен паметник на културата "Система от улични ансамбли по ул. „И. В“ и ул. „Ц. Д“, съдът направил извод, че процесната заповед е издадена в съответствие със законовите изисквания. Посочил, че дори да се приеме за доказано единствено, че процесният тютюнев склад представлява недвижима културна ценност като част от групов архитектурно строителен паметник на културата "Система от улични ансамбли по ул. „И. В“ и ул. „Ц. Д“, това се явява достатъчно само по себе си, за да бъде направен извод за законосъобразност на заповедта. В заключение съдът приел, че тя е издадена при наличие на всички материалноправни предпоставки по чл. 73 ЗКН, тъй като по безспорен начин е установено, че тютюневият склад представлява културна ценност (най-малкото като част от групов архитектурно строителен паметник на културата "Система от улични ансамбли по ул. „И. В“ и ул. „Ц. Д“), същият има нужда действително от укрепителни и консервационно-реставрационни дейности и/или ремонтни дейности предвид установеното и от вещото лице при огледа на място, че частично е премахната сградата – тютюнев склад, който се намира на ъгъла на ул.“Одрин“ и „Д - р Г.М.Д“. Допълнително посочил, че заповедта е насочена срещу правилен адресат, в качеството му на собственик на тютюневия склад, при ясно индивидуализиран обект с оглед заключението на вещото лице за идентичност между сградите, предмет на нотариалния акт от 2009 г. и сградите предмет на Заповед № 17ОА 1886 от 02.08.2017 г. на кмета на О. П.
Според съда така направените изводи не се опровергават от доводите на процесуалния представител на „Одрин 8“ ЕООД, релевирани в писмената му защита, доколкото те се основават на обстоятелството, че не се доказва идентичност при декларирането на тютюневия склад като единична недвижима културна ценност, а това според съда е ирелевантно – тютюневият склад представлява културна ценност като част от групов архитектурно строителен паметник на културата "Система от улични ансамбли по ул. „И. В“ и ул. „Ц. Д“. Счел за неоснователно и оплакването, че представените по делото документи не са относими към статута на процесния склад, тъй като третират сграда, находяща се в недвижим имот с пл. № 620, в кв. 284 по плана на ЦГЧ на гр. П.. Обосновал се, че сградата, означена със сигнатура 4МЖБС - също тютюнев склад в имот № 620 по плановете от 1973 г. и 1982 г сега е преустроена в трикотажна фабрика (според поставена табела на фасадата, установено по заключението на вещото лице) и същата е включена в самостоятелен УПИ, съответстващ на имот 522.615 по действащата кадастрална карта, който е различен от процесните УПИ IV - 522.3589 обс. дейности, хотел и УПИ II – 522.3590, кв. 165 – нов (279 – стар) по плана на ЦГЧ, в който се намира процесният тютюнев склад – предмет на заповедта. Позовал се на Приложение № 1 и 2 от заключението на експертизата, видно от които двата имота № 610 и № 620 са в два различни, съседни квартала. В допълнение на всичко това, съдът счел за неоснователни и възраженията за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
С тези мотиви първоинстанционният съд e отхвърлил жалбата на „Одрин 8“ ЕООД, доколкото приел, че спорната заповед е законосъобразен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът правилно е издирил и приложил материалния закон. Провел е съдебното производство в съответствие със съдопроизводствените правила и при съобразяване на дадените му задължителни указания от Върховния административен съд при първото разглеждане на делото по реда на касационния контрол срещу Решение № 1232 от 31.05.2018 г., постановено по адм. д. № 2425 по описа на АС – Пловдив за 2017 г. в частта, с която е била отхвърлена жалбата на „Одрин 8“ ЕООД срещу Заповед № 170А1886 от 02.08.2017 г., издадена от кмета на О.П.С е взел предвид установените релевантни за спора факти и обстоятелства, както и изразените от страните становища, като е отговорил на направените от тях възражения. Събрал е и е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства и заключението на съдебно – техническата експертиза, като въз основа на тях и след правилната им преценка е извел обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател срещу направените от първоинстанционния съд изводи относно статута на процесните сгради, основани на приетия по делото като доказателство Протокол № 5 от 22.05.2000 г., ведно с приложенията към него, на НСОПК, одобрен от министъра на културата. Процесният имот е част от групов архитектурно - строителен паметник на културата. В този смисъл обосновано съдът е приел, че е налице първата предпоставка за приложение на чл. 73, ал. 3 ЗКН, доколкото процесните сгради попадат в приложното поле на ЗКН. Така съдът е изпълнил даденото от Върховния административен съд указание като е направил извод по отношение статута на сградите с оглед приложението на специалния закон. Без значение в случая се явява това, дали този протокол е бил част от представената административна преписка, доколкото същият установява факт, който към момента на издаването на спорната заповед (02.08.2017 г.) е бил взет предвид и по повод издаването на предприетата с Разпореждане от 07.03.2016 г. на инспектор в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" при Министерство на културата, по отношение на "Одрин 8" ЕООД, принудителна административна мярка за незабавно спиране разрушаването на сградите - недвижими културни ценности в УПИ 2-522.3590 и УПИ 4-522.3589 в кв. 165 (стар 279) по плана на ЦГЧ - Пловдив и преустановяване достъпа до сградите, обезопасяването им и спиране на дейностите в имотите до провеждане на комисия по чл. 73 ЗКН, жалбата срещу която е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение. Именно резултатът от това оспорване е релевантен, доколкото с влязло в сила решение за законосъобразно е признато разпореждане за прилагане на ПАМ, издадено по отношение на обект - сгради, представляващи недвижими културни ценности. Ето защо, без основание в тази връзка касационният жалбоподател сочи, че съдът препращал към установявания, направени по друго дело и въвеждал "нови фактически основания ... за издаване на процесната Заповед едва в хода на съдебното производство...". Неоправдано твърди още, че по този начин съдът направил опит да санира допуснато в хода на административното производство нарушения. Наред с това, в съответствие с дадените указания от Върховния административен съд, в първоинстанционното производство е установена и доказана, въз основа на заключението на съдебно - техническата експертиза, идентичността на сградите, описани в нотариалния акт от 2009 г., с който се легитимира като собственик "Одрин 8" ЕООД с тези, посочени в спорната заповед и протокола от 19.06.2017 г. По този начин съдът е дал положителен отговор на въпроса засяга ли заповедта от 02.08.2017 г. сгради, собственост на "Одрин 8" ЕООД, което е дължал съгласно указанията на касационната инстанция. Останалите съображения, релевирани в касационната жалба, преповтарят вече изтъкнатите от "Одрин 8" ЕООД доводи в първоинстанционното производство, които са получили своя обоснован отговор в съдебния акт, предмет на касационен контрол, към който с настоящия съдебен акт се прави препращане.
Предвид изложеното и доколкото изводите на първоинстанционния съд съвпадат с тези, които прави настоящият съд, решението следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените пороци, които да обосноват извод за отмяната му.
По съображения, свързани с изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ответника, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на О. П сума в размер на 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Ето защо по изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1483 от 07.08.2020 г., постановено по адм. д. № 3901 по описа на Административен съд – Пловдив за 2019 г.
ОСЪЖДА "Одрин 8" ЕООД да заплати на О. П сумата от 100, 00 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.