Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) - София при ЦУ на НАП против решение № 7083 от 8.12.2020 г., постановено по адм. дело № 12815/2019 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт № Р-22002218007622-091-001/10.07.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден в обжалваната част с решение № 1642/30.09.2019 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на „ДВ Студио“ ООД в общ размер на 64 297, 40 лв. и определени лихви за забава в размер на 43 643, 67 лв. за данъчните периоди от м. 01.2012 г. до м. 12.2012 г., м. 01.2013 г., м. 02.2013 г., м. 03.2013 г., м. 05.203 г., м. 06.2013 г., м. 07.2013 г., м. 08.2013 г. и м. 09.2013 г. по фактури, издадени от „Д. П“ ЕООД и „ОЕМ“ ЕООД.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че ревизираното дружество не се е справило с доказването на положителния факт - реалното изпълнение на фактурираните услуги, като не е удостоверило наличието на нито един от необходимите елементи за изпълнението им – овеществен труд, материали и използвана техника. Съдът не е съобразил, че в съдебното производство е ангажирана съдебно-счетоводна експертиза единствено с въпроси, свързани с проверка на счетоводните записвания само при ревизираното лице, без да е извършена проверка в счетоводството на доставчиците. Според касатора съдът е пренебрегнал и факта, че 22 бр. фактури от общо...