Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК по искане на "Яна" АД гр. Б. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 894 от 25.01.2021г. по адм. дело № 9531/2020г. по описа на ВАС-първо отделение, в частта, с която отменя Решение № 3081/18.06.2020г. по адм. дело № 8244/2018г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-29002916004869-091-001/29.03.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена с Решение № 867/19.06.2018г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП, с която на "Яна" АД гр. Б. са установени допълнителни данъчни задължения за данък върху добавена стойност по ЗДДС в общ размер на 740 165, 48лв и са определени лихви за забава в общ размер на 275 529, 45лв, както и в частта по ЗКПО, с която са установени допълнително задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013г., 2014г. и 2015г. общо в размер на 363633, 61лв и са определени лихви за забава в общ размер на 114 709, 16лв, както и в частта, с която се отменя същото решение в частта, с която Дирекция "ОДОП"-София е осъдена да заплати на "Яна" АД разноски в размер над 25974, 10лв до 62 927лв и вместо него се постановява отхвърляне на жалбата на "Яна" АД гр. Б. срещу РА в посочените части и НАП е осъдена да заплати на "Яна" АД сумата от 12 584, 92лв, а "Яна" АД е осъдена да заплати на НАП сумата от 29023, 07лв разноски.
В искането се твърди, че е установено ново обстоятелство и нови доказателства, по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и което са основания за отмяна на решението в посочените части.
Ответната страна Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП оспорва искането.
Върховинят административен съд, петчленен състав на I колегия, намира искането за допустимо - подадено срещу акт, който подлежи на отмяна, от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, а разгледано по същество за основателна.
С решението, чията отмяна се иска е отменено решение на АССГ за отмяна на РА, в потвърдената му от директора на Д "ОДОП" част, за установени допълнителни данъчни задължения за ДДС, лихви за забава, както и за допълнителни задължения за кооперативен данък по ЗКПО и лихви за забава и е отхвърлена жалбата срещу РА в тази му част. С решение № 6528/01.06.2021г. по адм. дело № 9531/2020г. на ВАС-първо отделение е допусната поправка на очевидна фактическа грешка относно данъчните периоди, за които с РА са установени допълнителни задължения за ДДС. За да постанови решението, тречленният състав на ВАС-първо отделение приема, че не следва да се признаят разходи на "Яна" АД за доставки по договори за услуги с дружествата "Херсей" ЕООД и "Индустриален лизинг" АД, с мотиви за липса на реалност на доставките и за наличие на "данъчна измама".
Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Според практиката на ВАС, се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не е в резултат на процесуално нарушение или небрежност на страната. "Нови обстоятелства" са такива факти от действителността, които са от значение на юридически или доказателствени факти и не са включени във фактическия материал по делото. Под "нови писмени доказателства" се приемат не само потвърдени с писмен документ обстоятелства, а и новооткрити/новосъздадени документи относно факти, твърдениш птрез висящността на делото, но които не са могли да бъдат доказани именно поради липсата на съответните документи. ДВажно и съществено условие за наличие на основанията по чл. 239, т. 1 АПК е новите обстоятелства или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, позоваваща се на тях.
В настоящия случай искателят представя писмени доказателства - удостоверения и справки за извършени плащания, преведени по сметката на НАП и погасени задължения с тях от "Херсей" ЕООД и "Индустриален лизинг" АД, с които се установява отразяването от органите на НАП по данъчно-осигурителните сметки на "Херсей" ЕООД и "Индустриален лизинг" АД като внесени приходи за данък върху добавената стойност в държавния бюджет от дружествата по спорните доставки с "Яна" АД в размер равен на този и дори в повече, за който се отказва правото на данъчен кредит на "Яна" АД, както и облагането с корпоративен данък на приходите във връзка с непризнатите разходи на "Яна" АД и внасянето на корпоративен данък в бюджета. Съдържащата се в данъчно-осигурителната сметка информация е защитена от закона (чл. 72, ал. 1, т. 3 ДОПК) и представлява данъчна тайна на трети лица (които не са страни по делото), която не е могла да бъде известна на "Яна" АД. Тези нови писмени доказателства са официални документи, издадени от компетентните органи по приходите. Те са новосъздадени по искане на дружествата "Херсей" ЕООД и "Индустриален лизинг" АД.Уеряват приетите от органите по приходите плащания от тези дружества към бюджета за ДДС и корпоративен данък за спорните минали данъчни периоди по обжалвания РА от "Яна" АД,
Настоящият петчленен състав на ВАС приема, че в случая е налице непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото. Това не се дължи на процесуално бездействие от страна на "Яна" АД за разкриване на данъчна и осигурителна информация по реда на чл. 74, ал. 2, т. 2 ДОПК, защото по време на процеса е твърдян и доказан фактът на начисляването, осчетоводяването, декларирането и плащането на данъците в пълния им размер от дружествата доставчици, а с новите доказателства се доказва и фактът на постъпването на данъците в бюджета и приемането им за погасени в пълен размер от органите по приходите. С новите доказателства се установява и новото обстоятелство - постъпването на съответния данък в бюджета и отразяването му като погасен в данъчно-осигурителните сметки на дружествата.
Това ново обстоятелство като юридически факт е от съществено значение за делото, защото ако беше известно при висящността му, изводите на съда по спора би могло да са различни. Това е основание за отмяна на решението в частта, с която е потвърден обжалвания РА. След отмяната делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП от друг състав на касационния съд, при което да се съобразят и новите доказателства, основание за отмяната.
По искането на искателя за присъждане на разноски се дължи произнасяне с окончателния съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав-I колегия, РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 239, т. 1 АПК решение № 894 от 25.01.2021г. по адм. дело № 9531/2020г. по описа на ВАС-първо отделение, в частта, с която се отменя Решение № 3081/18.06.2020г. по адм. дело № 8244/2018г. по описа на Административен съд София-град в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-29002916004869-091-001/29.03.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, в частта, потвърдена с Решение № 867/19.06.2018г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП, с която на "Яна" АД гр. Б. са установени допълнителни данъчни задължения за данък върху добавена стойност по ЗДДС в общ размер на 740 165, 48лв и са определени лихви за забава в общ размер на 275 529, 45лв, както и в частта по ЗКПО, с която са установени допълнително задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2013г., 2014г. и 2015г. общо в размер на 363633, 61лв и са определени лихви за забава в общ размер на 114 709, 16лв, както и в частта, с която се отменя същото решение в частта, с която Дирекция "ОДОП"-София е осъдена да заплати на "Яна" АД разноски в размер над 25974, 10лв до 62 927лв и вместо него се постановява отхвърляне на жалбата на "Яна" АД гр. Б. срещу ревизионния акт в посочените части и НАП е осъдена да заплати на "Яна" АД сумата от 12 584, 92лв, а "Яна" АД е осъдена да заплати на НАП сумата от 29023, 07лв разноски.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Върховния административен съд на касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП"-София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3081/18.06.2020г., постановено по адм. дело № 8244/2018г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен Ревизионен акт № Р-29002916004869-091-001/29.03.2018г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-София, в посочената по-горе част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и отмяна. Особено мнение на съдия М.П:
Не съм съгласна със становището на мнозинството от състава, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд по адм. дело № 9531/2020 г. в посочената част. Съображенията ми са следните:
Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които в случай, че бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора, предмет на делото.
В конкретния случай искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК е основано на нови писмени доказателства - удостоверение за декларирани данни, удостоверения за наличието или липсата на данъчни задължения, удостоверение за платени данъци и осигуровки, издадени от ТД на НАП София на преките доставчици „Херсей“ ЕООД и „Индустриален лизинг“ ЕАД, както и на справки за извършени от тези дружества плащания, преведени по сметки на НАП и погасени задължения с тях, с които се удостоверява фактът на плащане на задълженията на посочените търговски дружества за данък върху добаванета стойност (ДДС) и корпоративен данък и постъпването им в бюджета. Фактът на плащане на съответния данък от страна на доставчиците и отразяването на плащането в данъчно – осигурителната сметка на задълженото лице, нямат значението на юридически или доказателствени факти за решаването на спора относно реалността на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са установени задължения по ЗДДС, както и за законосъобразността на извършеното увеличение на финансовия резултат по ЗКПО и установените задължения за корпоративен данък, предмет на влезлия в сила съдебен акт.
Съгласно действащият Закон за данъка върху добавената стойност, в сила от присъединяването на Р. Б към Европейския съюз на 01.01.2007 г., константната съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на Директива 2006/112/ЕО и на Върховния административен съд на РБ по данъчни дела, правото на приспадане на данъчен кредит не е обвързано от плащането на задълженията за ДДС от издателя на фактура. Този факт е изцяло ирелевантен за реалността на доставките, възникването и признаването на правото на приспадане на ДДС, защото доставчиците дължат заплащането на ДДС на самостоятелно основание - чл. 85 ЗДДС. Тази норма транспонира в националното право чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО и предвижда, че ДДС е дължим от всяко лице, което посочи данъка във фактура. На това основание ДДС е дължим дори и в случаите, когато реалността на доставките не е установена и на получателя по фактурата е отказан данъчен кредит. В този смисъл е и решението на Съда на ЕС по дело С- 643/11, ЛВК, според което нормата на чл. 203 от Директива 2006/112/ЕО следва да тълкува в смисъл, че данък върху добавената стойност се дължи от начислилото го във фактура лице независимо от действителното наличие на облагаема сделка. В случая влязлото в сила съдебно решение, в частта, предмет на производството по отмяна, е постановено по спор за реалност на доставки по ЗДДС, който юридически факт е правопораждащ за правото на приспадане на данъчен кредит. Липсата на реално осъществени доставки е и фактическото основание, на което разходите за услуги, предмет на спорните фактури не се признават за данъчни цели по ЗКПО.
С оглед на изложеното, считам, че фактът на плащане на данъците - ДДС и корпоративен данък от страна на дружествата – доставчици и постъпването им в бюджета, не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото и биха могли да доведат до различно разрешаване на спора относно отказа на правото на данъчен кредит по ЗДДС по фактурите, издадени от „Херсей“ ЕООД и „Индустриален лизинг“ ЕАД и относно увеличението на финансовия резултат по ЗКПО на Я. АД.
От друга страна молителят е могъл да ангажира доказателства за посочените обстоятелства още в хода на висящото съдебно производство по оспорване на ревизионния акт чрез разкриване на данъчна и осигурителна информация въз основа на акт на съда съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ДОПК, но такова доказателствено искане не е направено.
По изложените съображения, считам, че не е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение № 894/25.01.2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. дело 9531/2020 г. в атакуваната част и искането на „Яна“ АД, чрез адвокат С.П, следваше да се отхвърли като неоснователно. Дал особеното мнение: съдия М.П