Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В.Т от град Пловдив против решение № 2291/11.12. 2020 г., постановено по адм. дело №1178/2020 г. на Административен съд - Пловдив. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на служба "Военна полиция" към Министерство на отбраната, в писмен отговор, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В.Т срещу заповед № ВП-2406 от 05.05.2020 г. на директора на служба "Военна полиция", с която на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3, чл. 162, т. 1а и чл. 170, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ) и чл. 75, т. 1 и 2 от Правилник за приложение на ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ППЗОВСРБ) е прекратен договорът му за военна служба и В.Т е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, считано от 26.05.2020 година.

Съдът е приел, че обжалваната заповед не...