Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "ЧЕЗ Р. Б. АД – гр. С. срещу решение № 4887/16.09.2020 г., постановено по адм. дело № 4077/2020 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлена жалбата на касационния жалбоподател против решение № Ж-240 от 10.04.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и същият е осъден да заплати на КЕВР съдебни разноски за производството в размер на 150 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно решението на КЕВР. Претендира разноски за двете инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "ЧЕЗ Р. Б. АД – гр. С., се представлява от юриск.Берков, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити устно в хода по същество.

Ответникът по касационната жалба, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск.Ненков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно –правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество.

Ответникът, „Туриа-Софт“ЕООД - гр. П., редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "ЧЕЗ Р. Б. АД – гр. С. срещу решение № Ж-240 от 10.04.2020 г. на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени следните задължителни указания:

1. В седемдневен срок след съобщаване на настоящото решение „ЧЕЗ Р. Б. АД да издаде и предостави на жалбоподателя „Т. С“ЕООД становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба №6, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ за обект: „Фотоволтаична централа с мощност до 30 kW, предвидена з изграждане в имот УПИ Седем римско -207, кв. 87, ул.“Велинград“ №24, с. О., община Д. М, област П..

2. В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1, „ЧЕЗ Р. Б. АД да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел е, че обжалваното пред него решение на КЕВР е постановено от компетентен административен орган, в рамките на материалната му компетентност, при спазване на установените процесуални правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е установил, а и не се спори между страните, че „Т. С“ЕООД-гр. П. на основание чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ е поискало от електроразпределителното дружество присъединяване към електрическата мрежа на построена в собствен на дружеството имот -обект „Фотоволтаична централа с мощност до 30 kW“. В крайна сметка заявителят е получил на 06.01.2020г. становище със следното предписание : в табло НН на ТП 9 да се монтира автоматичен прекъсвач 63А за присъединяване на кабел НН за електромерно табло /улично осветление/. В освободения изход НН да се монтират три броя ВП. Да се проектира и изгради нов клон от мрежа НН с проводник УИП от освободения извод в табло НН под съществуващата мрежа НН на ТП 9 до стълб 70 с проводник УИП 3х70 +54, 6 кв. мм и нови стълбове съгласно изискванията на дружеството. Поради несъгласие на заявителя с даденото му от електроразпределителното дружество предписание, същият е подал жалба до КЕВР, а КЕВР с обжалваното пред АССГ свое решение е приел, че при издаване на процесното становище „ЧЕЗ Р. Б. „АД е действал против законовите изисквания, поради което е дал на същото задължително предписание по тълкуването и прилагането на чл. 27 от ЗЕВИ.

Според АССГ при постановяване на административния акт КЕВР не е допуснала твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Комисията е действала в съответствие с правомощията си по чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и е провела производство по разглеждане на жалба на клиент срещу доставчик на енергия, а не производство по налагане на ПАМ по чл. 201-202 от ЗЕ, както неоснователно твърди дружеството – жалбоподател. Именно в рамките на това производство по чл. 76 от ЗЕ във вр. с чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ е постановено обжалваното решение, като същото е подробно мотивирано и диспозитивът му съответства на изложените мотиви. Според съда КЕВР правилно е приложил и относимите към случая материалноправни разпоредби. О. К се е позовала на разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ и реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подробно регламентиран в Глава пета, Р. В на Наредба №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба №6/. Според АССГ КЕВР правилно е приложил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЕВИ, предвиждаща, че разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя. Подобно задължение е регламентирано и в чл. 116, ал. 3 ЗЕ и в чл. 31, ал. 3 от Наредба № 6. Ясна е разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от Наредба № 6, съгласно която разширението и реконструкцията на преносната и разпределителна мрежи, свързани с присъединяването на електрическа централа, се извършват от мрежовия оператор и са негова собственост. АССГ е заключил, че от текста на първоначалното становище на „ЧЕЗ Р. Б. АД е видно, че се касае за разширение и реконструкция на разпределителна мрежа ниско напрежение в обхвата преди изходящите клеми на средствата за търговско измерване на ФЕЦ, монтирано на съществуващ стълб №70. Тази реконструкция е преди границата на собственост на електрическите съоръжения, поради което даденото от „ЧЕЗ Р. Б. АД предписание същата да се извърши от заинтересованото лице, а не от електроразпределителното дружество, противоречи на чл. 27 от ЗЕВИ и на чл. 72, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №6. Като е уважила жалбата на „Т. С“ЕООД срещу становището на електроразпределителното дружество и е дала предписание за издаване на ново становище в съответствие със законовите изисквания, КЕВР е постановила правилно решение, а жалбата според съда е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно.

Правилен е решаващият извод на АССГ за това, че в случая се касае за разширение и реконструкция на разпределителната мрежа ниско напрежение в обхвата преди изходящите клеми на средствата за търговско измерване на ФЕЦ,т. е. след границата на собственост по смисъла на чл. 27, ал. 3 от ЗЕВИ, поради което тази реконструкция е за сметка на електроразпределителното дружество, а не за сметка на производителя – заявител. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АССГ доводи в тази насока, както и по отношение характера на производството – такова по чл. 22 от ЗЕ, а не по чл. 201 и 202 от ЗЕ, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

Неоснователни са развитите от касатора в касационната жалба доводи за неправилност на решението на КЕВР поради неправилно тълкуване на понятията“реконструкция“ и „разширение“, както и неправилното приложение на чл. 27, ал. 2 и чл. 29 от ЗЕВИ. Не е налице и твърдяното от касатора налагане на ПАМ, въпреки неспазване на производствените правила за това.

По горните съображение касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. На ответника по касационна жалба, КЕВР, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 / сто / лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4887/16.09.2020 г., постановено по адм. дело № 4077/2020 г. по описа на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Р. Б. АД – гр. С. да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 100 (сто) лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.