Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ Добрич против решение № 390 от 30.12.2020г. по адм. дело № 480/2020 г. на Административен съд Добрич.

В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт.

Ответникът – Х.И не представя отговор на касационната жалба и не взема становище в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд Добрич е отменил по жалбата на Х. И. Р № 19/24.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Д., с което е потвърдено разпореждане №[ЕГН]/07.05.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането на материалния закон.

За да постанови този правен резултат съдът е приел, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства, които оборват констатациите на административния орган, че трудовият стаж на Иванов придобит в периода от 01.01.1975 г. до 30.09.1975 г. и в последствие в периода от 01.01.1986 г. до 28.06.1993 г. е в АПК Ленин, ТКЗС с. Р., Автобаза на длъжностите шофьор, тракторист, монтьор и механик не...