Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Ф. К. К“ ООД, представлявано от управителя К. Жубер, чрез процесуалния представител М.М, против Решение № 7151/09.12.2020 г., постановено по адм. дело № 3034/2020 г. по описа на Административен съд – София-град, с което жалбата на дружеството против отказа на Началник отдел „ОП – Красно село“, Дирекция „Общински приходи“ към Столична община за извършване на промяна по партида на заявен имот с регистрационен индекс ДКС18-ДП11-180/13.02.2020 г. е отхвърлена.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че исканата промяна не засяга пряко собствеността на имота. Счита, че наложената на процесния имот възбрана е неотносима към искането за промяна на партидата, а образуваното наказателно производство – недоказано. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция „Общински приходи“ към Столична община, чрез юрк. К.С, оспорва касационната жалба. Поддържа, че „Ф. К. К“ ООД – клон България не може да бъде прието за собственик на имота с оглед съвкупния доказателствен материал. Моли за оставяне в сила на атакуваното решение и за присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, при спазване изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – София-град е бил отказ на Началник отдел „ОП – Красно село“, Дирекция „Общински приходи“ към Столична община за извършване на промяна по партида на заявен имот с регистрационен индекс ДКС18-ДП11-180/13.02.2020 г. Производството е започнало със заявление от 16.01.2020 г., подадено от „Ф. К. К“ ООД за промяна по партидата на процесния имот по отношение на БУЛСТАТ номера на собственика. Първоначално в партидата на имота за собственик е вписан „Ф. К. К“ ООД – клон България, като исканата промяна е по повод закриване клона на дружеството. За да откаже исканото вписване, органът е приел, че върху процесния имот има наложена възбрана, както и че се извършва проверка от Софийска градска прокуратура във връзка с придобиването на имота след проведен публичен търг. Органът е изложил мотиви, че освен отказ за откриване на нова партида, не следва да бъде издадена и данъчна оценка.

При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на неговата законосъобразност, съдът е постановил, че наличието на наложена възбрана и образуваното наказателно производство са пречки за исканата промяна, както е посочил и органът. В мотивите си съдът приема изцяло становището на органа, че не може да се направи категоричен извод относно собствеността на имота.

Настоящият състав намира, че решението като краен резултат е правилно, но аргументите на решаващата инстанция не могат да бъдат споделени.

На първо място, следва да се посочи, че клонът на търговец по смисъла на чл. 17 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) не е самостоятелен правен субект и няма качеството юридическо лице. Клонът е част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си – търговско дружество, за което в правната доктрина няма спор. В процесния случай се касае за клон на чуждестранно дружество по чл. 17а ТЗ, тъй като дружеството – принципал е регистрирано в Р. С. В допълнение – съдебната практика е единодушна, че макар клонът да може да е страна по някои правоотношения, то правата и задълженията от неговите правни действия възникват директно в патримониума на принципала. С оглед изложеното до тук, следва извод, че още при откриване на партида за процесния имот като собственик е следвало да бъде вписано дружеството – „Ф. К. К“ ООД, а не неговият клон. Впоследствие в искането за промяна на партидата погрешно касаторът посочва, че е налице промяна в собствеността.

По отношение на исканата промяна – от разпоредбите на чл. 14 ЗМДТ и чл. 104 ДОПК се установява, че декларация по чл. 14 от ЗМДТ се подава, както при настъпване на промяна в декларирано обстоятелство, така и при подаване на коригираща декларация за деклариран имот, като основанието, на което се подава декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, следва да бъде изрично заявено от подателя ѝ. С оглед това, може да се направи извод, че надлежната форма, в която следва да бъде направено искането за промяна на обстоятелствата, е посредством подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ. В случая се касае до промяна на собственика по партидата на имота поради закриване на клона, вписан като собственик, като искането е подадено към органа под формата на свободен текст – заявление, поради което настоящият състав приема, че отказът се явява законосъобразен.

За пълнота на изложението настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че наложената възбрана и образуваното наказателно производство, сами по себе си, не могат да обосноват законосъобразността на постановения отказ от страна на Директора на Дирекция „Общински приходи“ към Столична община. Това е така, тъй като при налагане на възбрана собственикът може да извършва действия по разпореждане с него – да го отчуждава, прехвърляйки собствеността, но такава сделка не би била действителна спрямо взискателя. Доколкото вече бе споменато по-горе в случая исканата промяна не касае реална промяна в собствеността, тъй като изначално имотът се счита за собственост на дружеството „Ф. К. К“ ООД. Откриването на нова партида във връзка с чл. 14 ЗМДТ се извършва за нуждите на събирането на местните данъци и такси и исканата промяна по отношение на собствеността в случая не означава, че такава реално е настъпила.

При този изход на спора на ответника се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7151/09.12.2020 г., постановено по адм. дело № 3034/2020 г. по описа на Административен съд – София-град

ОСЪЖДА „Ф. К. К“ ООД да заплати на Дирекция „Общински приходи“ към Столична община разноски в размер на 500 /петстотин/ лева. Решението не подлежи на обжалване.