Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Директор на „Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. Б. и „Ананий“ ЕООД срещу Решение № 255/03.12.2020 г., постановено по адм. дело № 258/2020 г. по описа на Административен съд – Сливен.

Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Б. оспорва съдебния акт в частта му, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-02000219005424-091-001 от 23.03.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, потвърден в хода на административното му обжалване с Решение № 116 от 18.06.2020 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Б., в частта му с която е установено задължение на „Ананий“ ЕООД за корпоративен данък за внасяне за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 8 279, 15 лева и лихви в размер на 3 342, 05 лева.

Този касатор поддържа, че съдебният акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументите в касационната жалба могат да се обобщят така: въпреки откритото производство по оспорване по смисъла на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът не е изложил аргументи, дали цени или не като годни доказателства ангажираните от жалбоподателя документи; неправилно са кредитирани показанията на свидетеля И.С, без да са преценени в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал и тяхната вътрешна противоречивост; неправилно кредитиране заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ в частта му относно документирането на тази група доставки. В обобщение се счита, че от събраните по делото доказателства се установява тезата на приходната...