Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 6575/30.10.2013г., постановеното от Административния съд София-град по адм. д.9636/2012 годна, с което по жалба на И. С. П. е отменено писмо изх. 02-250-6500/2812 от 30.06.2012 г. , с което й е отказано финансово подпомагане по заявление за 2011 г. по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 3093, 68 лева, и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Със същото решение ДФЗ е осъдено да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 998 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Наведените касационни основания са по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът И. С. П. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор и поддържани в съдебно заседание.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора, съдът неправилно е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, с което е допуснал съществено съдопроизводствено нарушение.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното:

Предмет на контрол пред административния съд е уведомително писмо, индивидуализирано по-горе, с което на заявителката за финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за 2011 година изцяло е отказано поисканото финансово подпомагане в размер на 5345, 05 лева. Отказът е обоснован с констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане за посочени площи. В табличен вид са посочени парцелите, за които се кандидатства, съответно с декларирана площ за всеки един от тях, както и с установена такава след проверката,...