Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:Х. Б. В. Н. при секретар М. С. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 10196/2021
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването, подадена чрез главен юрисконсулт Б. И. срещу решение №125 от 06.08.2021г. по адм. дело №152/2021 г. на Административен съд – Шумен, с което е отменен изричния отказ на министъра на здравеопазването, генериран на 12.04.2021г. в 17:04 ч. в Информационната система на вътрешния пазар на ЕС, с който е отказана обработка на Заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00, подадено на 15.02.2021г. от Н. Н. за издаване на Европейска професионална карта за професията „рехабилитатор“, преписката е върната за ново произнасяне и са присъдени разноски.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа становище, че в решение №619/2009г. на Министерски съвет за приемане на списък на регулираните професии в Р.България, професията „медицински рехабилитатор-ерготерапевт“ не фигурита. По изложените в жалбата съображения моли съда да отмени обжалваното решение . Ответникът - Н. Н. чрез пълномощника адокат П. Р. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните оплаквания. Моли съда да остави в сила обжалваното решение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неосноваетлна.
С обжалваното решение административния съд е отменил изричния отказ на министъра на здравеопазването от 12.04.2021г., с който е отказана обработка на заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00, подадено на 15.02.2021г. от Н. Н. за издаване на Европейска професионална карта за професията „рехабилитатор“ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Съдът е приел, че административният орган е посочил бланкетни мотиви, свеждащи се до констатация, че придобитата от Н. Н. професионална квалификация „медицински рехабилитатор-ерготерапевт“ не попада сред изброените професии в чл. 2, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК, поради което министърът на здравеопазването не е компетентен и няма правомощия за обработка на заявлението. Изложено е, че така формулирани, констатациите на органа не отговарят на императивното изискване за излагане на фактически и правни основания за издаване на акта. Административен съд – Шумен е извел мотиви, че процесния отказ е постановен при допуснати съществени нарушения на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, същият се явява и незаконосъобразен като издаден при несъблюдаване на относимите материалноправни разпоредби вр. чл. 146, т. 4 от АПК вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 от Закона за висшето образование /ЗВО/ и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/983 на Комисията от 24 юни 2015г. относно процедурата за издаване на европейска професионална карта и прилагането на механизма за предупреждение съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Решението е правилно.
Установено е от фактическа страна, че на 15.02.2021г., Н. Н. се е регистрирала в Информационната система на вътрешния пазар на Европейския съюз, като по реда на чл. 6 от Наредба за условията и реда за издаване на Европейска професионална карта е отправила искане за стартиране на процедура по издаване на Европейска професионална карта (ЕПК) за професията „физиотерапевт“, с посочена приемаща страна К. И. район Мадрид. Със заявлението са приложени диплома за висше образование, Образователно-квалификационна степен „бакалавър“, специалност „медицинска рехабилитация и ерготерапия“, издадена от Университет „Проф. Д-р А. З. – гр. Бургас, ведно с уверение № 281/28.01.2021г., издадено от Университет „Проф. Д-р А. З. – гр. Бургас и удостоверение № 5287/04.02.2021г. на Председателя на УС на БАПЗГ за липса на професионални нарушения. Поради непроизнасяне на органа, на 06.04.2021г. Н. Н. е изпратила запитване за статуса на подаденото заявление. На 12.04.2021г. е отразен отказ от страна на министъра на здравеопазването, с който заявлението е отхвърлено с посочен „отказ от държавата по произход“. Отразено е, че съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за издаване на ЕПК органът, който отговаря за заявленията за ЕПК и е компетентен за издаването ѝ за професиите „рехабилитатор“ и „кинезитерапевт“, е министърът на здравеопазването. Посочено е, че заявителката е придобила друга професионална квалификация „медицински рехабилитатор - ерготерапевт“, по отношение на която министърът на здравеопазването няма правомощие за обработка на депозираното заявление.
Не се споделят изложените в жалбата оплаквания относно липсата на компетентност от страна на министъра на здравеопазването за издаване на европейска професионална карта за професията медицински рехабилитатор-ерготерапевт. В чл.2, ал.3 от Наредбата за условията и реда за издаване на европейска професионална карта, е регламентирано, че органът, който отговаря за заявленията за европейска професионална карта и е компетентен за издаването й за професиите медицинска сестра, магистър-фармацевт, рехабилитатор и кинезитерапевт, е министърът на здравеопазването. В настоящия случай няма спор, че Н. Н. е придобила образователно-квалификационна степен „бакалавър“, специалност „медицинска рехабилитация и ерготерапия“, за която специалност се изисква не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години вр. чл. 42, ал.1 т.1, б.“б“ ЗВУ, докато специалист рехабилитатор придобива образователно-квалификационна степен професионален бакалавър по рехабилитация“ с положени не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години вр. чл. 42, ал.1 т.1, б.“а“ ЗВО. От учебната програма на Университета „Проф. Д-р А. З. – гр. Бургас за полагането на държавни изпити за придобиване на образователно-квалификационна степен се установява, че за специалност рехабилитатор се изисква да се държи държавен изпит по „масаж“, „физиотерапия“ и „кинезитерапия“, докато за специалността медицинска рехабилитация и ерготерапия освен за посочените дисциплини се полага още изпит по ерготерапия. Съобразно изложеното се налага извода, че специалността медицинска рехабилитация и ерготерапия в своя учебен план обхваща и изучаването по специалността рехабилитатор. С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че след като лицето притежава по-висока образователна-квалификационна степен бакалавър по медицинска рехабилитация и ерготерапия, няма пречка да упражнява трудова дейност и като рехабилитатор, за която професия е подадено и процесното заявление (ЕРС 180226) с № 03-8365-RS00 от 15.02.2021г. за издаване на Европейска професионална карта. Неоснователно е твърдението на касатора за законосъобразно основание за отказ, с аргумент, че професията „медицински рехабилитатор - ерготерапевт“ не е регулирана професия в Р. Б. за която няма единни държавни изисквания. Възможната професионална реализация пред Н. Н. с придобитата образователно-квалификационна степен позволява да изпълнява дейности от сферата на физиотерапистите/физиотерапевтите, поради което искането й попада в приложното поле на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/983 на Комисията от 24 юни 2015г. относно процедурата за издаване на европейска професионална карта и прилагането на механизма за предупреждение съгласно Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета като и компетентен за уважаването на заявлението е министърът на здравеопазването съгласно чл.2, ал.3 от Наредбата за условията и реда за издаване на европейска професионална карта.
По изложените съображения първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението на административния съд е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила Не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №125 от 06.08.2021 г. по адм. дело №152/ 2021 г. на Административен съд – Шумен. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Р. В. секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. /п/ Весела Николова