Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни-София, против решение 1521 от 11.03.2014 г. по адм. дело 12143/2013 г. на Административен съд София - град/АССГ/, с което по жалба на "Р"ЕАД -се отменя решение 1012/ 23.07.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта с която се уважава жалбата на Г. И. от гр. Р. срещу дружеството ,

относно предоставяне на информация на жалбоподателя и е наложена административна санкция. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което жалбата на"Р"ЕАД/Банката/да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът "Райфайзенбанк България",чрез своя процесуален представител - адв.. Р., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

О. Г. И. не оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на Банката бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Банката против Решение 1012/23.07.2012г. на КЗЛД, в частта с която се уважава жалба на Г. И. срещу банката, относно непредоставяне на информация на жалбоподателя за лицата или категорията лица, на които личните му данни могат да бъдат предоставяни след преустановяване на договорните отношения помежду им; както и на основание чл. 10, ал. 1,...