Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Я. В. Е. от гр. С. срещу Решение 1432/11.03.2015г. на Административен съд София град по административно дело 4211/2014г. Релевират се отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяна на съдебното решение и отмяна на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка, а при условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът, Началник на О. П. полиция при Столична дирекция на вътрешните работи не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка, състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема касационната жалба за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. По същество жалбата е основателна.

Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд София град е Заповед 87296/02.03.2010г. на Началник на О. П. полиция при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Я. В. Е. от гр. С. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата, изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 .

За да отхвърли жалбата, АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че изброените в заповедта наказателни постановления не са му връчени. Позовал се е на приетия и неоспорен като доказателство по делото личен картон на водача, регистрираните в него многобройни нарушения, както и на доказания факт на унищожаване на по-голямата част от наказателните постановления. Извел е, че не е необходимо представяне...