Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. С., чрез юрисконсулт Ламбев срещу решение 645 от 07.02.2014 г., постановено по адм. д. 4261/2013 г. на Административен съд София град, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба 2 от 21.02.2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. 02-010-6500/1113 от 01.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, в която са удържани сумата от 11760 лв. по Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи необвързана с производство и сумата от 5460лв. по същата схема за доплащане, но за крави и бозаещи телета, обвързана с проиводство, отразени в Таблица 2. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че липсват мотиви, въпреки наличието на Таблица 2 от която е видно, че удържането се дължи на приспаднати от оторизираната субсидия суми.В уведомително писмо изх. 02-010-6500/1113 от 1.03. 2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Наредба 2 от 21.02. 2011г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за спецефично подпомагане, по което сумите от процесното писмо са удържани поради приспадане за изискуеми задължения по други схеми и мерки.Твърди се, че по делото е приложено уведомително писмо за извършена оторизация и плащане за 2011г. по което писмо са наложени санкции на ответника за бъдещ период и част от тези суми са удържани по настоящото уведомително писмо.Твърди се още, че за да възникне правото на РА да извърши удържането на сумите е достатъчно нейното установяване по основание и размер с акт на компететния орган.Позовават се на Регламент 1122 /2009г.,Регламент 65 /2011г. и регламент 885 /2006 г. и по -скоро на разпоредбата на чл. 58 от първия цитиран регламент и чл. 56 от последния - регламент 885/2006г на Комисията относно начина на възстановяване чрез пирхващане. Иска от касационния съд да отмени обжалваното решение с всички произтичащи от това законни последици.

О. Й. С. се представлява в съдебно заседание от адвокат Янчева, която оспорва жалбата и иска от съда да остави в сила решението на АССГ.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София град за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.Счита, че процесното писмо в оспорената му част е постановено при пълна липса на мотиви, което го прави незаконосъобразно.

Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна:

Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение 645 от 07.02.2014 г., постановено по адм. д. 4261/2013 г. на Административен съд София град е отменено по жалба на Й. И. С. от с. Б.,общ.Р. У.о писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по реда на Наредба 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане изх. 02-010-6500/1113 от 01.03.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, в която са удържани сумата от 5460 лв. и сумата от 11760 лв., отразена в таблица 2 Извършени плащания. С обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е издаден при пълна липса на мотиви, не са посочени фактическите основания, представляващи предпоставка за налагане на санкцията, което препятства съдебния контрол за неговата материална законосъобразност.

Съдът е установил, че Й. С. е кандидатствал за подпомагане по Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производство и по Схемата за национални доплащания за крави и бозаещи телета, обвързани с производство. С процесното уведомително писмо, в обжалваната част са удържани суми, който са равни на оторизираните, съответно в размер на 11760 лв. по схема НДЖ1 2012 от 18.10. 2012 г. и сума в размер на 5460 лв. по НДК. от 13.12 2012 г. Представено е по делото уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. изх. 02-010-6500/13861 от 21.07.2012г.., което е представено с писмо - становище от 15.01.2014г. в хода на процеса и в което са изложени мотиви относно извършеното удържане на сумите с обжалваното писмо. Посочено е, че общата сума от 11 760 лева и сумата 5 460 лв. са удържани, тъй като с Уведомителното писмо за 2011 г. на ответника по касационната жалба са били наложени санкции за бъдещ период, а именно 18 087 лв.Съдът е приел, че това придружително писмо от 15.01.2014г. изготвено и представено в хода на процеса не може да се приеме, че замества мотивите.Прието е, че в конкретния случай мотиви на акта не се съдържат в предхождащи документи, нито са изложени такива в уведомлението до Саев и затова не може да се приложи ТР 16/1975 г. и да се приеме, че мотивите се съдаржат в други документи приложени по преписката.

Прието е, още, че от приложената административна преписка не може да се направи извод за фактическото и правно основание за удържането на сумата от 11760 лв. по схема НДЖ1(говеда /биволи / 2012 от 18.10.2012 г. и на сумата от 5460 лв. по схема НДК 2012 от 13.12.2012 г. В словесното обяснение под таблица 2 административният орган е посочил, че удържаните суми отразяват приспаднати от оторизирана субсидия суми в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден акт за установяване на публично държавно вземане, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. АССГ е приел, че е недопустимо адресата на акта или съдът да узнава каква е волята на административния орган, въз основа на кое от посочените основание е удържана сумата, с която земеделският стопанин е санкциониран едва в хода на съдебния процес Обжалваното решение е правилно.

Развилото се пред изпълнителния директор на ДФЗ производство е по издаване на индивидуален административен акт по реда на Наредба 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Следователно крайният акт уведомителното писмо, предмет на спора, следва да отговаря на императивните изисквания на чл. 59 от АПК за форма на акта, като част от изискванията са актът да съдържа фактическите и правни основания за издаването.Законосъобразни и правилни са изводите на съда, че в оспорения административен акт не се съдържат мотиви, въз основа на които да се преценят фактическите и правни основания за административния орган веднъж да оторизира сумата и после да я удържи, като за земеделския производител изплатената сума е 0 лв. От административния акт по никакъв начин не става ясно на кое от трите самостоятелни основания, изброени под Таблица 2 е извършено прихващането: дали поради наложени санкции от предходни години, поради недължимо оторизирани суми или поради наличие на изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.Това нарушение на административно-процесуалните правила правилно е отчетено от първоинстанционния съд, като съществено нарушение водещо до отмяната на акта.Едва в хода на производството пред съда са изложени твърдения от административния орган, че удържаните суми по процесното уведомително писмо са част от тези, предмет на друго уведомително писмо изх. 02-010-6500/13861 от 21.07. 2012г., което не влязло в сила. Това е така, тъй като е установено, че е налице образувано съдебно производство по оспорване на това писмо, което е приключило с влязъл в сила съдебен акт от 14.03. 2014 г. и санкцията е намалена( видно от сл. справка по адм. д. 10845/2013 г.) т. е. не са били налице основания за прихващане.Безпорно е, че в българското законодателство институтът на прихващането (компенсация ) е уреден в закона за задълженията и договорите(ЗЗД), чл. 103 - чл. 105, като чрез прихващането се извършва взаимно погосяване на две насрещни задължения до размера на по. малкото от тях. Предпоставките за компенсация са - две насрещни и еднородни, изикуеми и ликвидни - установени по размер и основание, които предпоставки не са налице в конкретния казус.В жалбата си до касационния съд, процесуалният представител на административния орган за първи път, цитира правните основания, въз основа на които се е извършило удържане/прихващане на сумите между ДФЗ и земеделския стопанин. Съгласно разпоредбата на чл. 5б от Регламент 885/2006 на Комисията без да се накърнява каквато и да е друга мярка по прилагане, предвидена в националните законодателства, държавите-членки уреждат всички неуредени задължения на бенефициента, установени в съответствие с националното законодателство, като ги прихващат от бъдещите плащания, които предстои да бъдат извършени от страна на разплащателната агенция, натоварена с възстановяването на дължимите суми, към същия бенефициент.

Освен, че е недопустимо едва при съдебното обжалване органът да излага правните си основания за издаване на акта, то видно от текста на правната норма, той я е приложил неправилно.

Правото на Общността в този случай изисква задължението на бенефициента да бъде установено в съответствие с националното законодателство.В случая административният орган е пропуснал производство по установяване на вземането си от земеделския производител и е пристъпил направо с процесния акт към удържане на суми, които със същия този акт ги е отпуснал по схема НДЖЗ 2012. Това прихващане на суми е незаконосъобразно, не е в съответствие с цитираната норма на чл. 5б от Регламент 885/2006, тъй като не е установено с надлежен АУПДВ, както по основание, така и по размер.При наличие на висящо съдебно производство по адм. д. 10845/2013г. на ВАС, то безпорно следва да се приеме, че вземането на ДФЗ на кжоето се позовава, като оснавние за прехващане не е било ликвидно и изискуемо.Само за правна чистота, съдът държи да отбележи и изискването на чл. 5а от същия Регламент, който въвежда правило de minimis при възстановяване на задълженията, с което няма данни административният орган да се е съобразил.

Съдът не отрича правото на административния орган, което му е дадено в чл. 58 на Регламент 1122/2009 - да извърши прихващане на дължимите от земеделския стопанин суми за сметка на бъдещи оторизации, но както е посочено в цитирания текст, сумата се прихваща в съответствие с чл. 5б на Регламент 885/2006, който, както вече бе подчертано изисква сумата да бъде установена в съответствие с националното законодателство.

Безспорно недължимо получените от земеделските производители суми по различните схеми и мерки от предвидените от ЕС средства за подпомагане, са дължими към ДФЗ и представляват публични държавни вземания, а българското законодателство е уредило начините за събиране на публичните държавни вземания с ДОПК.

Следователно, настоящият състав счита, че следва във всички случай, в които земеделският стопанин е получил недължими суми по каквито и да е схеми и мерки, то ДФЗ следва да ги установи по надлежния ред с акт за установяване на публично държавно вземане по основание и по размер. Вече установените дължими суми могат да бъдат предмет на прихващане при следващи оторизации, при спазване правото на ЕС за извършване на такова прихващане. Прихващането през всяка следваща оторизация на сума за земеделския стопанин, без дължимата да е предварително установена по размер и без да става ясно каква част се удовлетворява от съответното удържане, би довело до нарушаване и още повече до неприлагане разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009, последно изречение - Ако сумата не може да бъде изцяло прихваната в съответствие с посочения член в течение на три календарни години след календарната година на констатацията, оставащата неиздължена сума се анулира. и декларираната площ, изчисляването на плащането се основава на по-ниската величина. В настоящия случай не става ясно удържаните суми удовлетворяват или не вземането на ДФЗ от Саев, кое поред е това удържане и ако остават още неиздължени суми, те в какъв размер са. (писмо на л. 68 от делото ).

По изложените съображения, настоящият касационен състав счита, че административният съд е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло.Освен това касаторът не представи доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установените обстоятелства.

Решението на съда е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяването му не са допуснати пороци, които да съставляват касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Предвид изхода на делото от бюджета на органа, издал отменения административен акт следва на Й. И. С. да се платят съдебни разноски в размер на 600 лв. адвокатско възнаграждение по представяния договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 645 от 07.02.2014 г., постановено по административно дело 4261/2013 г. на Административен съд София град

ОСЪЖДА изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. С. да заплати от бюджета на фонда на Й. И. С. от с. Б., община Р. сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ С. Х./п/ С. Б.

В.П.