Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Ц. от гр. П. против решение 160/09.03.2015г. по адм. дело 650/2014 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-18-14/20.06.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК относно одобряване на КК и КР за част от землището на гр. П. кадастрални райони 502 и 503 за имот с идентификатор 56277.503.168 относно вписването на данни за собственика на имота и отразяването на границите му.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество.

Ответните страни изпълнителния директор на АГКК, Т. И. Т. и С. И. Т. оспорват касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение в обжалваната част, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната част от заповедта за законосъобразна.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно поради нарушение на материалния закон.

От представените по делото доказателства се установява, че в кадастралния регистър за имот с идентификатор 56277.503.168 е записан като собственик А. Х. Ц.. Съгласно чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗКИР като такъв е следвало да бъде посочена касаторката въз основа на представените от нея нотариални актове от 1957г. и нотариален акт за отчуждение по регулация от 09.05.1959г., когато е издаден нотариалния акт за придобито по регулация придаваемо място към парцел Х в кв. 136,...