Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на И. М. К., от гр. П., чрез адв. С. Х., срещу решение 466 от 14.02.2014 г. на Административен съд (АС) гр. П., постановено по адм. д. 1551/2013 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) 161204100 от 01.02.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. П., потвърден с решение 426 от 30.04.2013 г. на директора на Д. О. и данъчноосигурителна практика (ОДОП) гр. П., относно установени задължения за данък по чл. 35 ЗДОФЛ отм. за 2005 г. в размер на 3189.60 лв. и лихви за забава в размер на 2384.29 лв., задължения за месечни авансови вноски за ДОО за 2006 г. в размер на 501.60 лв., за 2007 г. в размер на 468.60 лв., за 2008 г. в размер на 489.60 лв., месечни вноски за ДЗПО за 2006 г. в размер на 105.60 лв., за 2007 г. в размер на 132 лв., за 2008 г. в размер на 144 лв. и месечни вноски за здравно осигуряване (ЗО) за 2006 г. в размер на 158.40 лв., за 2007 г. в размер на 158.40 лв., ведно със съответните лихви за забава.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че ревизионното производство за 2005 г. е образувано в нарушение на чл. 109 ДОПК, тъй като срокът за възлагане на ревизия бил изтекъл на 31.12.2011 г. Посочва, че задълженията му за ДОО, ДЗПО и ЗО главница и лихви, са погасени, за което прилага към касационната жалба банкови бордера. Претендира съда да постанови решение, с което...