Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. Й. В. против заповед рег. К-1871/08.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд, приема за установено следното:

До прекратяване на служебното му правоотношение Г. Й. В. е заемал длъжността държавен инспектор в дирекция Инспекторат на МВР.

Видно от справка -40635/08.10.2013 г. жалбоподателя има общ осигурителен стаж към 25.09.2013 г. 35 години 04 месеца и 27 дни, от които 23 години, 01 месец и 12 дни са прослужени на длъжности в МВР.

С оспорената заповед, издадена на 08.10.2013 г. министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР отм. по инициатива на органа по назначаването.

С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР отм. орган и при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане...