О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
гр. София, 11.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2323/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 2066 от 02.12.14г., постановено по в. гр. д.№ 2289/14г. на Пловдивския окръжен съд, ХІV с-в, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 1887 от 08.05.14г. по гр. д.№ 199/13г. на Пловдивския районен съд, Х с-в, с което е признато за установено по отношение на [община], че Н. З. Н., К. Н. Т., М. Н. В., Г. Н. Д. и В. Н. Л. са собственици по наследство при равни права върху имот с идентификатор № 56784.508.249 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 1395 кв. м.
За да постанови решенето си въззивният съд е приел, че с нот. акт № 182/1935г. наследодателят на ищците в първоинстанционното производство Н. З. е закупил нива с площ от 10 дка в землището на [населено място], м.”Л.”, която е нанесена в кадастралния план на града от 1952 г. под пл.№ 41. През 1958г. е отчуждена част от този имот, а през 1965г. от ТКЗС „В.К.” е одържавена и останалата част от него /процесният имот/ за прокарване на ж. п. линия – клон на ДИП „Родина”. През 1999г. кметът на [община]...