О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1229
София, 17.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 847 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано
по касационната жалба вх. Nо 1802/16.04.2010 година
заявена от ДП”Н.” С., чрез адв.Б. Д. АК –П. срещу Решение Nо 107 от 04.03.2010 год. по гр. възз. д. Nо 971/2009 год. на П. окръжен съд по чл. 108 ЗС.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК отм. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, заявен от ДП „Н.”С. като процесуален субституент на Държавата.
За да отхвърли иска, решаващият състав на съда е приел, че не може да бъде зачетен като годно доказателство, легитимиращи държавата като собственик на процесния недвижим имот, А. Nо 44- А/ 20.121993 година, тъй като не е доказано вписаното основание за придобиване правото на собственост - отчуждение по ЗОНИДОП от 1885 година отм.,
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С
изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК,
допустимостта на касационното обжалване по
чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК
се обосновава с довод, че с обжалваното решение е разрешен съществен процесуално правен въпрос –
за доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата
към 1927 година
,
в конкретния случай в хипотеза на отчуждаване, извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година
/ ЗОНИДОП-отм./
, е разрешен в противоречие с Решение Nо 19/22.01.2009 година по гр. д. Nо 5305/2007 година на ВКС- I, с което се приема, че ако А. не е оспорен, то не може да се приеме, че е оборена неговата презумптивна доказателствена сила, както и с цитираните Решенията на В.. Поддържа се и
основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК
в мисъл, че поставения въпрос налага произнасяне от страна на ВКС поради значението на същия за точното прилагане на закона и развитие на правото.
В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна „Д. „ ООД гр.П., с което се оспорва по същество релевираните основания за отмяна, без конкретно изразено становище по допустимостта на касационното обжалване. .
Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за данъчната оценка на имота - земя от 7000 кв. м. с данъчна оценка от 20 543.60 лв., настоящият състав намира, че са спазени изискванията на чл. 280 ал. 2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и
касационната жалба е процесуално допустима.
Настоящият състав на ВКС, намира че е налице основание за допустимост на касационното обжалване
в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Поставеният въпрос е специална хипотези в рамките на зададения процесуален въпрос за зачитане формалната доказателствена сила на А. и вписаните в него обстоятелства, изисква и налага тълкуване на правни норми на отменения ЗОНИДОП от 1889 година, поради съществуващата празнина на съвременните правни разрешение в рамката на основанията за придобиване право на собственост на държавата при отчуждаване, поради което произнасянето на ВКС би било както от значение за точното приложение на закона, така и за развитие на правото.
Не е налице хипотеза на основание за допустимост на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като сочената съдебна практика не касае сходни хипотези по приложението на закона.
Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати
дължимата пропорционална ДТ
, съобразно чл. 18 ал. 2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена по конкретното дело от съда в размер
на 410 лв.
/ четиристотин и десет лева./, вносима от касаторите по сметка на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
касационно обжалване
по касационна жалба вх. Nо 1802/16.04.2010 година
от ДП”Н.” С., чрез адв.Б. Д. АК –П. срещу Решение Nо 107 от 04.03.2010 год. по гр. възз. д. Nо 971/2009 год. на П. окръжен съд по чл. 108 ЗС.
УКАЗВА
на касатора чрез адв. Б. Д.- АК П., че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 410лв. / четиристотин и десет / по сметка на ВКС.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на. ....................................................................., за която дата да се призоват страните, като на касатора се призове лично от адреса-седалище на фирмата и чрез процесуалния представител, като им се съобщи и задължението за внасяне на пропорционална ДТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: