Определение №1229/17.12.2010 по гр. д. №847/2010 на ВКС, ГК, II г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1229

София, 17.12.2010 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска

ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова

Велислав Павков

при участието на секретар

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 847 /2010 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано

по касационната жалба вх. Nо 1802/16.04.2010 година

заявена от ДП”Н.” С., чрез адв.Б. Д. АК –П. срещу Решение Nо 107 от 04.03.2010 год. по гр. възз. д. Nо 971/2009 год. на П. окръжен съд по чл. 108 ЗС.

С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК отм. е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления иск по чл. 108 ЗС, заявен от ДП „Н.”С. като процесуален субституент на Държавата.

За да отхвърли иска, решаващият състав на съда е приел, че не може да бъде зачетен като годно доказателство, легитимиращи държавата като собственик на процесния недвижим имот, А. Nо 44- А/ 20.121993 година, тъй като не е доказано вписаното основание за придобиване правото на собственост - отчуждение по ЗОНИДОП от 1885 година отм.,

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

С

изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК,

допустимостта на касационното обжалване по

чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК

се обосновава с довод, че с обжалваното решение е разрешен съществен процесуално правен въпрос –

за доказателствената сила на Акта за държавна собственост и вписаните в него основания за придобиване правото на собственост от държавата

към 1927 година

,

в конкретния случай в хипотеза на отчуждаване, извършено по силата на Закона за отчуждение на недвижимите имущества за държавна и обществена полза от 1885 година

/ ЗОНИДОП-отм./

, е разрешен в противоречие с Решение Nо 19/22.01.2009 година по гр. д. Nо 5305/2007 година на ВКС- I, с което се приема, че ако А. не е оспорен, то не може да се приеме, че е оборена неговата презумптивна доказателствена сила, както и с цитираните Решенията на В.. Поддържа се и

основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

в мисъл, че поставения въпрос налага произнасяне от страна на ВКС поради значението на същия за точното прилагане на закона и развитие на правото.

В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна „Д. „ ООД гр.П., с което се оспорва по същество релевираните основания за отмяна, без конкретно изразено становище по допустимостта на касационното обжалване. .

Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на преценка на данните по делото за данъчната оценка на имота - земя от 7000 кв. м. с данъчна оценка от 20 543.60 лв., настоящият състав намира, че са спазени изискванията на чл. 280 ал. 2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и

касационната жалба е процесуално допустима.

Настоящият състав на ВКС, намира че е налице основание за допустимост на касационното обжалване

в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.

Поставеният въпрос е специална хипотези в рамките на зададения процесуален въпрос за зачитане формалната доказателствена сила на А. и вписаните в него обстоятелства, изисква и налага тълкуване на правни норми на отменения ЗОНИДОП от 1889 година, поради съществуващата празнина на съвременните правни разрешение в рамката на основанията за придобиване право на собственост на държавата при отчуждаване, поради което произнасянето на ВКС би било както от значение за точното приложение на закона, така и за развитие на правото.

Не е налице хипотеза на основание за допустимост на основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като сочената съдебна практика не касае сходни хипотези по приложението на закона.

Съгласно изискванията на закона, при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати

дължимата пропорционална ДТ

, съобразно чл. 18 ал. 2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена по конкретното дело от съда в размер

на 410 лв.

/ четиристотин и десет лева./, вносима от касаторите по сметка на ВКС.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване

по касационна жалба вх. Nо 1802/16.04.2010 година

от ДП”Н.” С., чрез адв.Б. Д. АК –П. срещу Решение Nо 107 от 04.03.2010 год. по гр. възз. д. Nо 971/2009 год. на П. окръжен съд по чл. 108 ЗС.

УКАЗВА

на касатора чрез адв. Б. Д.- АК П., че следва да бъде внесена дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 410лв. / четиристотин и десет / по сметка на ВКС.

НАСРОЧВА

делото за разглеждане в открито съдебно заседание на. ....................................................................., за която дата да се призоват страните, като на касатора се призове лично от адреса-седалище на фирмата и чрез процесуалния представител, като им се съобщи и задължението за внасяне на пропорционална ДТ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 847/2010
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Второ ГО

Други актове по делото:
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...