Производството е образувано по жалба от ИСА 2000 ЕООД гр. С., чрез процесуален представител адв.. Н. против решение 269 от 24.03.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка КЗК 153/2015, като се иска изменение на решението в частта за разноските ,

като в тази част решението на КЗК има характер на определение. Обстоятелствено са релевирани доводи, че Комисията неправилно е редуцирала размера на претендираното адвокатско възнаграждение, като по този начин е постановила незаконосъобразен акт в тази му част. Иска се от съда така постановеното от КЗК решение да бъде изменено и да бъде присъден пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждене. Жалбоподателят - "ИСА 2000"

ЕООД, редовно призован. Представлява се от адв. Н. Н. от Адвокатска колегия - София .

Ответната страна - Комисия за защита на конкуренцията, редовно призована, не се представлява и не взема становище по жалбата. Ответната страна -

кметът на община В., редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Ответната страна - "Пи Ес Пи" ЕООД, редовно призована. Представлява се от адв. Д. К. от Адвокатска колегия Пловдив.

В съдебно заседание излага становище за неоснователността на жалбата, като по изложените съображения се моли, тя да не се уважава.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на жалбата срещу частта от решението имащо характер на определение. Счита, че жалбата, подадена от ИСА 2000ЕООД, е подадена от надлежна страна, допустима е и по същество излага становище че размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен по справедливост въз основа на представените по делото писмени доказателства и при преценка на фактическата и правна сложност на спора пред Комисията за защита на конкуренцията.

Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба, за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е...