Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. против решение 3978 от 24.03.2014 г., постановено по адм. д. 16220/2013 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на С. Д. С. против заповед К-2573/28.10.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 224, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) отм. - при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването.

Решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано.

В противоречие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че Стоянов е започнал за пръв път работа в МВР през 1998 г. Видно от приложената по делото справка за осигурителен стаж е, че жалбоподателя има такъв в МВР 23 г., 1м. и 9 дни. Неправилен е и изводът на съда, че по отношение на служителя е осъществен фактическият състав на чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО изискващ до

31 декември 2011 г. - 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети...