С. Г. Р. е подала касационна жалба срещу решението от 6.03.2014 г. по адм. дело 11233/ 2012 г. по описа на Административния съд-София град, с което е била отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед РД-09-2-429/1.10.2012 г. на кмета на район "Триадица", Столична община, за отмяната на настанителна заповед 9/24.03.2009 г. и прекратяване на сключения договор за наем на жилище, находящо се в София, жк "И. В.", ул."Балша", блок 38, вх.Б, ет. 3, ап. 30. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт.

Решението е обжалвано и от И. С. Р., А. И. Р. и М. И. Р. с оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт.

Кметът на район "Триядица" е поискал отхвърлянето на жалбите.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Върховният административен съд като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания намира, че жалбите са неоснователни.

Административният съд е установил, че С. Г. Р. и членовете на семейството й - съпругът й И. С. Р. и децата й А. И. Р. и М. И. Р. били настанени в жилище, находящо се в София, жк "И. В.", ул."Балша", блок 38, вх.Б, ет. 3, ап. 30 със заповед 9/24.03.2009 г. на кмета на район "Триадица". На същата дата, между Район "Триадица", Столична община, и С. Р. е бил сключен договор за наем с допълнително споразумение. Отдаденото под наем жилище било актувано като собственост на държавата с акт за частна държавна собственост от 21.10.1997 г. С договор от 21.08.2008 г., сключен между Областната администрация - София и Столичната община, жилището било предоставено безвъзмездно за управление на Столична община, на основание чл. 15, ал. 2, предл. 2 от Закона за държавната собственост.

Със заповед РД-09-2-429/1.10.2012 г. кметът на район "Триадица" отменил настанителна заповед 9/24.03.2009 г. и прекратил сключения със С. Р. договор за наем 259/24.03.2009 г. В мотивите на заповедта било посочено, че наемателят не е заплатил наем, дължим за периода април 2012 г. - октомври 2012 г., общо в размер на 820, 60 лева, както и задължения за доставка на топлинна енергия за периода декември 2008 г. - юли 2012 г., общо в размер на 7946, 79 лева.

От правна страна съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. В отговор на възражение на жалбоподателката относно компетентността на издателя на акта, административният съд посочил, че макар жилището, в което е била настанена С. Р., да е държавна собственост, Столична община имала право да го отдава под наем, тъй като й било предоставено за управление от собственика. Според изложените мотиви, административното разпореждане не било опорочено от съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателката не била поканена да заплати дължимите суми за ползваната от нея топлинна енергия и не била уведомена за започването на административното производство, но това обстоятелство нямало правно значение при положение, че задълженията не били погасени до приключване на административното производство.

Съдът формирал преценка, че административният акт не противоречи и на материалния закон. Неплащането на наемната цена или на консумативните разноски за повече от три месеца съставлявало основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост. От представените по делото платежни нареждания било установено, че вноските за наем били заплатени от наемателя, но съществувало неплатено задължение за ползваната от семейството на С. Р. топлинна енергия. Дори и част от задълженията да са били погасени по давност, това не се отразявало на извода, че консумативите за имота не са били плащани за период по-голям от шест месеца (според предвиденото в чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община)

, което е самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение.

В мотивите на съда е посочено още, че заповедта е съобразена и с чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Правото на личен и семеен живот не било абсолютно и можело да бъде ограничено при условие, че ограничението е предвидено в закона, необходимо е и съответно на преследваната цел, както е в разглеждания случай. Макар самата жалбоподателка да имала сериозно заболяване, семейството й се състояло от лица в трудоспособна възраст, за които нямало данни, че не могат да се издържат и да заплащат разноските за жилището. При отсъствието на основания за отмяна, административният съд отхвърлил жалбата срещу заповед РД-09-2-429/1.10.2012 г. на кмета на район "Триадица".

Касационната инстанция намира, че административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като е събрал относимите доказателства, обсъдил ги е и е направил съответни на съдържанието им фактически констатации. Направеният от съда извод по съществото на спора обаче не съответства на материалния закон.

При постановяването на решението не е било съобразено, че кметът на район "Триадица" е постановил нищожен административен акт, който не е породил предвидените в закона правни последици. Вместо да постанови прекратяване на наемното отношение, административният орган е отменил влязлата в сила заповед за настаняване на С. Р. и е прекратил издадения въз основа на заповедта договор за наем. При точно прилагане на материалноправните разпоредби освобождаването на заеманото от наемателя жилище се постига не посредством отмяната на акта, от който е възникнало, а с прекратяване на наемното правоотношение. В тази връзка следва да се отбележи, че заповедта за настаняване поражда наемното правоотношение, а условията, при които се упражняват произтичащите от него права и задължения се определят със сключения между страните облигационен договор. Прекратяването на наемния договор не въздейства върху правоотношението, при положение, че то възниква от заповедта за настаняване. Що се отнася до настанителната заповед, тя е влязъл в сила административен акт. Влезлият в сила акт може да бъде отменен само при наличието на изчерпателно изброените в Административнопроцесуалния кодекс специални основания, свързани със законосъобразността на неговото издаване. В случая не е било отчетено, че прекратяването на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост се предприема не поради пороци при неговото учредяване, а поради настъпването на възникнали след учредяването му юридически факти.

Така, както е изразено, волеизявлението на административния орган, не постига предвидената от закона цел, тъй като не прекратява наемното правоотношение на неизправния наемател. Като не е констатирал неговата невалидност, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това решение следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на оспорения административен акт.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ

решението от 6.03.2014 г. по адм. дело 11233/ 2012 г. по описа на Административния съд-София град и В. Н. П.:

ОБЯВЯВА за нищожна заповед РД-09-2-429/1.10.2012 г. на кмета на район "Триадица", Столична община, с която е отменена настанителна заповед 9/24.03.2009 г. на кмета на район "Триадица", издадена на С. Г. Р., и е прекратен сключения на това основание договор за наем 259/24.03.2009 г. за жилище, представляващо апартамент 30, находящ се в София, жк "И. В.", ул."Балша", блок 38, вх.Б, ет. 3. Решението не подлежи на обжалване Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ж. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ Е. Г. Ж.П.