Решение №1234/16.10.2014 по адм. д. №6198/2014 на ВАС, докладвано от съдия Николай Гунчев

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение 1925 от 25.03.2014 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК по административно дело 548/2014 г., Административен съд Софияград е отхвърлил оспорването на В. С. Х. срещу заповед Т-717/14.11.2013 г. на директора на Д. С. подпомагане Лозенец.

Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от В. С. Х. от гр. С.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на Административен съд Софияград и връщане на преписката на директора на Д. С. подпомагане Лозенец за ново произнасяне по подадената молбадекларация.

Ответникът по касация директорът на Д. С. подпомагане Лозенец в писмен отговор и упълномощеният от него да го представлява юрк.. И. в съдебно заседание оспорват касационната жалба и молят същата да се остави без уважение като неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Софияград е заповед Т-717 от 14.11.2013 г. на директора на Д. С. подпомагане Лозенец, с което на В. С. Х. е отказано отпускането на целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителния сезон 2013/2014 г. с мотив, че тя притежава поземлени имоти, които могат да бъдат източник на допълнителни доходи, с което не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане). При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение РД 01659/12.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Софияград.

В хода на първоинстанционното съдебно производство е установено, че В. Х. е подала молбадекларация за отпускане на целева помощ за отопление за топлоенергия за отоплителния сезон 2013/2014 г., като е приложила и ЕР 5014/201/02.12.2004 г. на ТЕЛК Общи заболявания София със срок 3 години до 01.12.2007 г., с което й е призната 76 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза глухота. Социалният работник в Д. С. подпомагане - Лозенец е изготвил социален доклад на 07.11.2013 г., в който е установил, че Хаджийска притежава апартамент от 2 стаи, дарен от майка, с площ от 52, 72 кв. м., както и че притежава идеални части от поземлени имоти, съгласно направена справка в имотния регистър в с. Г. Д.. С оглед провереното и констатирано в социалния доклад е предложено исканата целева помощ да не бъде отпусната поради това, че лицето не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП притежава недвижими имоти, които могат да бъдат източник на доходи. Предвид изложеното директорът на Д. С. подпомагане (ДСП) Лозенец е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед. При осъществен административен контрол, административният акт е бил потвърден с решение РД 01659/12.12.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Софияград. По делото е приложено Удостоверение от кметския наместник в с. Г. Д., с което се удостоверява, че притежаваните от Хаджийска нива в с. Г. Д., местност Бошевица в размер 0.700 дка, придобита чрез доброволна делба на наследство от баща й, и иглолистна гора в местността Вакаралец в размер на 0.750 дка (1/2 идеални части от 1.500 дка) не се обработват от нея, не са отдадени за ползване, не получава доходи от тях, както и че не ги е отдала за обработване на кооперация.

При така установеното първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата от закона форма, съдържа фактическите и правни основания за издаването й, предвидени в чл. 59, ал. 2 от АПК, както и липсва нарушение на административнопроцесуалните правила и материалния закон. Обосновал е извод, че целевата помощ за отопление е регламентирана в Наредба РД07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, като съгласно чл. 2, ал. 1 от посочената наредба е предвидено, че право на такава помощ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за преходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбатадекларация е понисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление и отговарят на условията на чл. 10 и 11 от ППЗСП, като едно от изискванията на посочените разпоредби е да не притежава движима или недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, което служат за обичайното потребление на лицето или семейството. Прието е за безспорно, че Хаджийска е лице с трайно намалена работоспособност и притежава доход от пенсии, като по отношение на имотите в с. Г. Д. съдът е направил извод, че представеното Удостоверение от кметския наместник на с. Г. Д. не обоснова необходимостта от отпускане на поисканата целева помощ, тъй като тези имоти дори и да не носят реално доходи към момента, това не обуславя невъзможност да носят такива допълнителни доходи. Освен това административният съд е приел, че няма данни естеството на имотите да възпрепятства реализирането на доходи, както и че законът не е поставил конкретно ограничение относно начинът, по който имотът да бъде източник на доходи и не е от значение дали собственикът им извлича доходи от собствеността си.

Този извод на съда е необоснован, което има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК решение.

Н. А.ивен съд Софияград е приел, че обстоятелството, че В. Х. притежава поземлена собственост в с. Г. Д., само по себе си може да обуслови направения от ответника по касация отказ. В конкретният казус е необходимо да бъде установено дали обективно е възможно от идеалните части, които притежава касаторката, да бъдат получавани доходи. В административната преписка е приложено Удостоверение 102 от 11.10.2013 г. от кметския наместник на с. Г. Д., в което се удостоверява, че идеалните части от нивата и гората, собственост на касаторката не се обработват, не се ползват от никого, не се получават доходи от тях, както и че не са предоставени за обработване на кооперация. Това удостоверение обаче не дава отговор на съществения въпрос, може ли тези имоти реално да носят доходи, както и няма данни по делото да е изследвано това обстоятелство. За да се направи категоричен извод за възможността Хаджийска да получава доходи от имуществото й нива и гора, трябва обективно да се установи дали е възможно да се реализират такива доходи посредством поземлените имоти.

Правилото на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП предвижда, че месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия - да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. От тълкуването на тази разпоредба се стига до извода, че релевантният факт, който изключва правото на месечна социална помощ, е възможността притежаваната движима или недвижима собственост да бъде източник на доходи. Според чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Именно размерът на доходите от движима или недвижима собственост е и основа на правните изводи по чл. 9 от ППЗСП, който предвижда, че право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход. Предвид изложеното, ако доходите от притежаваната движима или недвижима собственост са или биха могли да бъдат в размер, който самостоятелно или заедно с доходите на лицето или семейството от други източници са в размер, по-нисък от определен диференциран минимален доход, лицето или семейството има право на месечни социални помощи, ако пък тези доходи, самостоятелно или заедно с доходите на лицето или семейството от други източници са в размер, по-висок от определения диференциран минимален доход, лицето или семейството, няма право на месечна помощ. Обстоятелството, че доходите, които лицето или семейството получава от движима или недвижима собственост самостоятелно или заедно с доходите, които лицето или семейството получава от други източници в размер повисок от диференцирания минимален доход е правоизключващ юридически факт, който следва да бъде доказан в административното производство. В случая няма данни по делото административният орган да е доказал наличието на този правоизключващ факт, а чисто хипотетично е приел, че поземлената собственост на Хаджийска може да й осигури доходи. Административният съд е постановил решението си, като не е съобразил липсата на безспорни доказателства, че идеалните части от нивата и гората, собственост на Хаджийска могат да й носят допълнителни доходи, и липсата на нормативно установена презумпция, че недвижим имот или идеални части от такъв имот са по правило източник на доходи, поради което е постановил едно необосновано решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка.

С оглед изложеното неправилното решение следва да бъде отменено и върнато на първоинстанционния съд, който да изясни на страните доказателствената тежест в съдебното производство по смисъла на чл. 170, ал. 1 от АПК и да изследва съществения въпрос по делото, дали собствеността на касаторката може обективно да носи допълнителни доходи, които да са основание за отказване на целева помощ за отопление на основание чл. 10, ал. 1, т. 4 от АПК и ако прецени, че е необходимо за правилното изясняване на фактите по делото, да назначи съдебна експертиза, която с оглед характера, размера и местоположението на имотите и на база сравнение с други такива имоти в землището на същото населено място да прецени могат ли притежаваните от касаторката идеални части реално да й носят доходи.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 1925 от 25.03.2014 г., постановено по административно дело 548/2014 г. на Административен съд Софияград, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Г./п/ Н. Г. Н.Г. ОСОБЕНО МНЕНИЕ

на съдия Н. Г.

Не съм съгласен със становището на мнозинството на съдебния състав, изразено в постановеното решение по делото, с което се отменя първоинстанционното решение и делото се връща за ново произнасяне съобразно указанията дадени в мотивите на настоящото решение, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел правилен краен извод за законосъобразност на процесната заповед. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и е издаден в съответствие с относимите за казуса материалноправни разпоредби.

Материално законосъобразно и обосновано е изложеното от първоинстанционния съд, че в случая е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, мотивирало административния орган да откаже предоставянето на целева помощ за отопление. Наличието на правото на собственост върху нива и гора в землището на с. Г. Д. в патримониума на Хаджийска й дава възможност да получава допълнителни доходи, като осъществи различни правни сделки с това имущество може да го продаде, да го отдаде под наем или да се разпореди с него по друг възмезден начин. След като не е нормативно предвиден размер на дохода, който може се получава от имуществото по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, то е напълно ирелевантен размера на насрещната престация на евентуалния й контрагент. Законодателят не е предвидил минимален праг на доходите, които се получават от имуществото по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, както това е уредено в чл. 10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, поради което може да се направи извод, че не е имал воля да определя какъв доход трябва да бъде получен от движимото или недвижимото имущество, което притежава кандидатът за социална помощ, а наличието на това имущество само по себе си обуславя обективната възможност за получаването на доходи от него, независимо в какъв размер е или по какъв начин се получават тези доходи. С оглед на това администрацията правилно е отказала търсената социална помощ по чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСП, предвид констатираната пречка за това неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. За да възникне правото на социално подпомагане, едно от изискванията на цитираната норма е подпомаганото лице да не притежава недвижима собственост, която може да бъде източник на доходи. Това изискване е императивно и неговото неналичие представлява отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление.

Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, когато поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като е налице отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Изложеното обуславя извода, че законосъобразно с заповед Т-717/14.11.2013 г. директорът на ДСП Лозенец е отказал на В. С. Х. целева помощ за отопление с топлоенергия за отоплителния сезон 2013/2014 г. Като е отхвърлил жалбата срещу тази заповед на директора на ДСП Лозенец, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следваше да бъде оставено в сила.

По изложените съображения подписвам решението с особено мнение.

Съдия с О.М.:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...