Решение №1266/24.10.2014 по адм. д. №6230/2014 на ВАС, докладвано от съдия Донка Чакърова

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. А. И. чрез процесуалния му представител адвокат Р. К., срещу решение 1308/04.03.2014 г., постановено по адм. д. 9870/2013 г. по описа на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед ЧР-1122/24.09.2013 г. на началника на Национална служба за охрана при Президента на Р. Б. (НСО). Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски за касационната инстанция.

Ответникът началникът на Национална служба за охрана при Президента на Р. Б. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Рангелов иска да бъде отхвърлена жалбата.Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение 1308/04.03.2014 г., постановено по адм. д. 9870/2013 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на И. А. И. срещу заповед ЧР-1122/24.09.2013 г. на началника на НСО, с която му е наложено дисциплинарно наказание уволнение виновно извършени тежки нарушения на военната дисциплина по чл. 241 във връзка с чл. 242, т. 1 и т. 4 и чл. 245, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ), прекратен е договора му за военна служба, освободен е от военна служба без предизвестие и е освободен от заеманата длъжност инспектор в група 01 на сектор 02 при отдел 01 Охранителен. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и процесуални правила, без да са допуснати нарушения на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно.

Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е постановил законосъобразно и обосновано съдебно решение, без да бъдат допуснати процесуални нарушения.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че неправилно АССГ е приел за доказано извършването на нарушение от И. А. И. и по конкретно доводите, че деянието, за което е наложено наказание не е възприето от разпитаните свидетели. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение при разпределение на доказателствената тежест в съдебното производство, в което в тежест на дисциплинарнонаказващият орган е установяване фактите, които съставляват основание за налагане на дисциплинарното наказание. С обжалваната в първоинстанционното производство заповед, издадена от Началника на НСО, на майор И. И. - инспектор в група 01 на сектор 02 при отдел 01 Охранителен е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за допуснати от него нарушения на военната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на задължение по военната служба и злоупотреба със служебното положение, попадащи в хипотезите на чл. 242, т. 1 и т. 4 от ЗОВСРБ и квалифицирани като тежки нарушения на военната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ.

Описаните в атакуваната заповед факти по повод събитията от 11.04.2013 г. в гр. С., когато касационният жалбоподател е изпълнявал задачи за обезпечаване на сигурността на охранявано от НСО лице, присъствало на публично мероприятие, се установяват от събраните по делото доказателства напълно непротиворечиво. И. А. И. е един от служителите на КПП то, през който се е осъществявал пропускателен режим на присъстващите на мероприятието и е участвал в издирването на мобилен телефон, обявен за изчезнал от бременна жена, на която е позволено само личния й багаж да бъде проверен, а тя самата да не преминава през рентген. Тези обстоятелства се установяват от разпитаните свидетели и въобще не се оспорват на практика от жалбоподателя. Установено е по категоричен начин, че в периодите от 20.08.2013г. до 01.09.2013г. и от 18.09.2013г. до 25.09.2013г. И. А. И. е използвал изчезналия телефон, след което на 12.09.2013 г. го е предал на служител на 5-то РПУ-СДВР по повод преписка 1200/2013 г. Нито един от тези факти на практика не се оспорва от касационния жалбоподател, който в рапорт от 12.09.2013 г. е заявил, че е намерил използвания от него телефон до рентгена на "въпросното мероприятие, след края като размествахме техниката". Действително нито един от разпитаните свидетели не е възприел лично и непосредствено "намирането" на телефонния апарат, но от техните показания непротиворечиво се установяват достатъчно факти, от които да се обоснове извод, че на И. А. И. е възложено да обезпечава охрана на мероприятие чрез техническа проверка на присъстващите, преди приключване на мероприятието е съобщен проблем от бременна жена, който е възприет от всички разпитани свидетели, които са присъствали на мероприятието и са изпълнявали сходни задачи с жалбоподателя. В много по-късен момент, след започване на производство от полицейски органи за издирване на мобилния апарат, включително и чрез издирване на ползвателя на сим-карта, употребена за неговото активиране и провеждане на телефонни разговори с този апарат, И. А. И. го е върнал и е докладвал, че го е намерил. Начинът и времето, по който и когато И. А. И. е започнал да упражнява фактическата власт над мобилния апарат, собственост на бременната жена, имат правно значение за евентуалната му наказателна отговорност. В случая правилно и законосъобразно АССГ е приел, че дисциплинарнонаказващият орган е квалифицирал поведението на И. А. И. като нарушение на задълженията му предвидени в точка .2 от длъжностната му характеристика, а именно да познава и спазва ПУДНСО и заповедите на началника на НСО" във връзка със заповед 879/01.06.2009 г. на началника на НСО за обявяване на Етичния кодекс на служителите от НСО при Президента на Р. Б. (Етичния кодекс). Правилно това поведение е квалифицирано като неопазващо престижа на НСО по смисъла на чл. 1, т. 3 от Етичния кодекс.

Административният съд е обосновал изводите си на всички събрани по делото доказателства, както тези, събрани по време на дисциплинарното производство, така и ангажираните от страните в съдебната фаза. В този смисъл неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд се е основал единствено на доказателства, събрани извън производството по него, с което е допуснал съществено процесуално нарушение.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба, че извършеното деяние не може да бъде определено като злоупотреба със служебно положение, респективно не е налице хипотезата на чл. 242, т. 4 от ЗОВСРБ, която норма е цитирана в оспорената пред АССГ заповед. Очевидно придобиването на фактическа власт върху чуждия мобилен апарат е осъществено по повод възложени служебни задачи на И. А. И. и в този смисъл използването му за лични цели в определени периоди от време, без значение по каква причина (повреждане на личния му апарат) може да се определи като злоупотреба със служебното положение.

По изложените съображения следва да се приеме, че като е отхвърлил жалбата на И. А. И. срещу заповед 4Р-1122/24.09.2013 г. на Началника на НСО, първоинстанционния съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Ответинкът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което и с оглед направеното искане и изхода на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да му заплати 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 1308/04.03.2014 г., постановено по адм. д. 9870/2013 г. по описа на Административен съд-София-град. ОСЪЖДА

И. А. И., гр. С., ул. "Д. Г." 5, ет. 1 да заплати на Национална служба за охрана при Президента на Р. Б. сумата 300 (триста) лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване . Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

Д.Ч.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...