Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г. срещу решение 44/24.03.2014 г., постановено по адм. д. 41/2014 г. на Административен съд-Хасково. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановен съдебен акт, с който да се отмени оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Не претендира заплащане на разноски.

Ответникът директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение 44/24.03.2014 г., постановено по адм. д. 41/2014 г. на АС-Хасково е отхвърлена жалбата на И. Г. Г. против Заповед 288 от 31.01.2014г. на Директора на ОД на МВР Хасково, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР отм. , е прекратено служебното му правоотношение от длъжността "механик по СОТ в група Техника към сектор СОД при Областна дирекция на МВР Хасково. Административният съд е приел, че налице цитираното в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение, защото служителят е

осъден с влязла в сила Присъда по НОХД 147/1999г. по описа на Пловдивски окръжен съд за умишлено престъпление от общ характер по чл. 354а, ал. 3, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. б от Наказателния кодекс (НК). При тълкуване на закона първоинстанционният съд изрично е посочил, че в конкретния случай съобразно чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР отм. основанието за прекратяване на правоотношението е налице само поради осъждането за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията по право, поради което не е налице нарушение на нормата на чл. 88а от НК.

Атакуваното съдебно решение е правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения.

Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 246, т. 2 от ЗМВР отм. орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа наименованието на органа, който я издава, правните и фактически основания за постановяване на акта, разпоредителна част и е подписана от издателя. С това формалните изисквания на чл. 269 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) са изпълнени.

Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. д от ЗМВР отм. за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 от ЗМВР отм. , едно от които е държавният служител да е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер.

В случая е установено, че жалбоподателят, държавен служител категория Е, степен, механик по СОТ в група Техника към сектор СОД при ОД на МВР-Хасково, е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер за това, че без надлежно разрешение е придобил и държал наркотични вещества, непредназначени за продажба или друго отчуждаване и му е наложено наказание глоба. Присъдата е влязла в сила и е задължителна относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (чл. 300 от Гражданския процесуален кодекс), поради което съображенията на касатора във връзка с начина на установяване на този факт са без правно значение. На практика касационният жалбоподател не оспорва факта, че е налице влязла в сила присъда, а се позовава на издадено свидетелство за съдимост, в което е отразено, че не е осъждан. В този смисъл не допуснато процесуално нарушения от АС-Хасково при събиране и оценка на събраните по делото доказателства, включително и при анализа относно начина на установяване на относимите факти по време на административната фаза на производството. Извън преценката на административният орган е възможността да бъдат приложени общото правило на чл. 88а от НК при изричната формулировка на специалния закон, че осъждането за извършено умишлено престъпление от общ характер е от значение, независимо от реабилитацията.

Нормата е императивна, поради което при установяване на предпоставките, органът по назначаването е длъжен да издаде заповед с посоченото в закона съдържание. Това налага извода, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените изисквания. Като е достигнал достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона.

Възражението на касатора, че са допуснати нарушения в административната фаза на производството и липсата на яснота относно начина на събиране на доказателства, която липса не е попълнена от решаващият съд, независимо от направените доказателствени искания, е неоснователно. За установяването на хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. д от ЗМВР отм. не е предвиден специален ред и специално производство и в конкретния случай позоваването на Наредба 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост е неприложимо.

Касационният довод за допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт също е неоснователен. Изводите на съдебния състав за спазване на административната процедура и за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от представеното по делото писмени доказателства. Справката за съдимост и бюлетин за съдимост установяват наличието на влязлата в сила присъда на Окръжен съд - Пловдив, с която жалбоподателят Господинов е признат за виновен в извършване на умишлено престъпление от общ характер и свидетелството за съдимост, в което тази присъда не е отразена поради наличието на основания за реабилитация не променя обстоятелството, че такава присъда съществува. Следователно правилно и без допуснати процесуални нарушения АС-Хасково е приел за установено наличието на несъвместимост по смисъла на чл. 179, ал. 1 т. 2 от ЗМВР отм. за заемане на държавна служба в МВР и наличие на предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение със служителя на основание чл. 245, ал. 1 т. 7, б. д от ЗМВР отм.

При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на постановения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като са събрани доказателства за установяване на фактите, които са от значение за правилното решаване на правния спор. Ето защо отказите на съдебния състав да събере доказателства относно начина на събиране на доказателства в административната преписка не представляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Събирането на такива доказателства е за установяване на факти, които са ирелевантни за правния спор и не могат да повлияят на изводите за законосъобразността на административния акт. Следователно касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е правилен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила.

Ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение 44/24.03.2014 г., постановено по адм. д. 41/2014 г. на Административен съд-Хасково. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Ч./п/ И. С.

Д.Ч.