Производството е по реда на чл. 208 и следвашите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) В. Т. срещу решение 117 от 27.03.2014 г. по адм. дело 88/2014 г. по описа на Административния съд В. Т., в частта с която е отменен ревизионен акт (РА) 151102170 от 27.10.2011 г. на Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) В. Т., потвърден с Решение 32 от 21.01.2012 г. на директора на Д. О. и управление на изпълнението (ОУИ) гр. В. Т. в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 458 111.29 лв. и съответните лихви за данъчни периоди от м. 02.2007 година до м. 03.2011 г. по фактури, издадени от Агрохристинвест ЕООД, ЕТ Х. Х. Х., Авис - 4 ЕООД, Макрис-2005 ООД, Агрокомерс ЕООД, Т. Е. ЕООД, М ко К 2003 ООД, Анием ЕООД и Г. Г. ООД и дирекция ОДОП В. Т. е осъдена да заплати на Тера 1 ЕООД от гр. П. разноски по делото по компенсация в размер на 9 700 лв.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, поради липсата на пълно и всестранно анализиране на всички събрани в хода на административното производство доказателства касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предходният доставчик на Г. Г. ООД ЕТ В. Т. Т. 48, е заявил, че фирмата не е издавала фактура 133 от 01.07.2010 г. и не е имал контакти с този търговец. Съдът неправилно е присъдил разноски по компенсация, защото не е налице такова волеизявление от никоя от страните по делото. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски.

О. Т. 1 ЕООД, чрез процесуален представител адв.. Н....