Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д ОДОП/ гр. В. при ЦУ на НАП, срещу Решение 620 от 18.03.2014 г., постановено от Административен съд Варна по адм. дело 4008 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отменен по жалбата на С. В. търговско-индустриална камара /сдружението/, Ревизионен акт /РА/ 031301283 от 23.07.2013г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 617 от 17.10.2013 г. на директора на Д. О. и данъчноосигурителна практика - гр. В. при ЦУ на НАП, с който за ревизираните данъчни периоди са определени данъчни задължения по ЗКПО отм. , ЗКПО и ЗДДС, както и прилежащи лихви за забава.

Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК

. Претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение определено съгласно Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът по касационната жалба - С. В. търговско-индустриална камара юридическо лице с нестопанска цел, чрез процесуалния си представител адв.. Т., в писмена защита и становище по съществото на спора, оспорва жалбата по подробно развити съображения. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е по жалбата на С....