Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба подадена от Държавната комисия по стоковите борси и тържища гр. С., чрез юрисконсулт М. Б., срещу решение 1542 от 11.03.2014 г., постановено по адм. дело 7497/2013 по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение по протокол 19 от 12.06.2013 г. на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата към Министерски съвет гр. С. и е осъдена Държавната комисия по стоковите борси и тържищата да заплати съдебните разноски направени в производството. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209 от АПК и иска да бъде отменено. Претендират се и юрисконсултско възнаграждение.

О. А. ЕАД, с. П., общ. Родопи, обл. Пловдив, чрез адв. Ж. Г., в писмен отговор оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Претендира разноските направени в касационното производство.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационен контрол пред настоящата инстанция е решение 1542 от 11.03.2014 г., постановено по адм. дело 7497/2013 по описа на Административен съд София град, с което е отменено решение по протокол 19 от 12.06.2013г. на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата към Министерски съвет гр. С..

Административният съд е разгледал жалбата на дружеството Агроасу ЕАД срещу решение по протокол 19 от 12.06.2013г. на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата към Министерски съвет, с което не са одобрени промените в описанието, съдържащо информация за местата и начина на предлагане на съответните видове стоки и стокови групи към чл. 9, т. 1 от Правилника за организацията на дейността и охраната на СТ Агроасу ЕАД, касаещо извършване на търговия от места, определени за паркинг.

След като е обсъдил фактическата обстановка, доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът е приел жалбата за основателна и е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. За да достигне до крайния си извод съдът е приел, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, но при издаването му е допуснато нарушение на административно-процесуалните правила и на материалния закон. Посочил е, че дружеството не е депозирало искане за одобряване на промени в описанието, съдържащо информация за местата и начина на съответните видове стоки и стокови групи към чл. 9, ал. 1 от Правилника за дейността и охраната на стоковото тържище, както и че се касае за регистрирано стоково тържище, като по силата на чл. 14, ал. 12 от ЗСБТ, действието на регистрациите за стоково тържище и пазар на производителите е безсрочно. В закона, включително в цитираните в заповедта разпоредби не е предвидено правомощие на административния орган да изисква промените, които в последствие е отказал да одобри. Съдът е направил извод, че дейсвително, във връзка с издаване на приложеното към преписката наказателно постановление е установено, че се извършва продажба от автомобили на места извън утвърдения план, но това е основание за налагане на санкции, но дали ще промени плана за разпределение на търговските обекти и площи е решение на самото тържище. Към преписката липсва волеизявление на дружеството жалбоподател в този смисъл. С представените заявления представляващите дружеството само са се опитали да изпълнят дадените им указания, но не са правили искане за промени в плана. Решението е правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя.

От данните по преписката е видно, а и не се спори, че стоково тържище Агроасу ЕАД, с. П. е регистрирано като такова. Съгласно чл. 14, ал. 12 от ЗСБТ действието на регистрациите за стоково тържище и пазар на производителите е безсрочно. В случая правилно първоинстанционният съд във сръзка с данните по преписката е приел, че дружеството не е направило искане за одобрение на промените в описанието, съдържащо информация за местата и начина на предлагане на съответните видове стоки и стокови групи към чл. 9, т. 1 от Правилника за организацията на дейността и охраната на СТ Агроасу ЕАД, касаещо извършване на търговия от места, определени за паркинг. Дружеството се е опитало да изпълни дадените му предписания с протокол 30 от 19.12.2012 г. и протокол 8 от 28.02.2013 г., но никъде не е направило искане за отказаната промяна на остоятелства. По делото е представено накзателно постановление 03221 от 02.04.2013 г. от което е видно, че на Агроасу ЕАД на основание чл. 65, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 т. 6 от ЗАБТ във връзка с чл. 83 от ЗАНН е наложена имуществена санкция, тъй като е налице нарушение на чл. 8, ал. 1 т. 6 от ЗАБТ, който гласи, че Комисията дава задължителни предписания във връзка с прилагането на закона, т. е. Комисията по стоковите борси и тържищата е реализирала администртивнонаказателна отговорност. Никъде обаче не се съдържа волеизявление от дружеството досежно отказаните за одобрение промени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган е издал решение без да е бил сезиран.

Установените нарушения при издаване на протоколното решение са достатъчно сериозни да обосноват изведения от съда извод за незаконосъобразност на административния акт. Предвид изложеното и при служебната проверка за правилността на решението не се констатират основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат, такива не следва да бъдат присъдени и на ответната страна, тъй като липсват доказателства за реално направени такива пред настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1542 от 11.03.2014 г., постановено по адм. дело 7497/2013 по описа на Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно . Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ М. Д. Р.М.