Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Г. И. Г., подадена чрез процесуален представител адв. Х. Н., против решение 1482 от 10.03.2014 г. постановено по адм. д. 4205/2013 г. по описа на Административен съд София град с доводи за
неправилност поради нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразност. Направено е искане за присъждане на разноски.
Ответните страни Министерство на здравеопазването и Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), в съдебно заседание чрез процесуални представители, както и Администрацията на Министерски съвет, с писмен отговор от процесуален представител, оспорват касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С посоченото решение е отхвърлен предявеният от Г. И. Г. против Министерство на здравеопазването, Администрацията на Министерски съвет и Национална здравноосигурителна каса иск с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 990 лв. и неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за периода от 01.06.2012 г. до завеждане на исковата молба, по равно от всеки от ответниците, представляващи обезщетение поради бездействие от тяхна страна във връзка с нормативните им задължения да осигурят безплатни лекарства за лечение на онкологични заболявания.
Прието е, че исковата претенция е неоснователна, като е посочено че съдът поддържа становището си, че здравните права на ищеца са били нарушени и от това са му причинени вреди, но те не произтичат от наведените в исковата молба обстоятелства. Също така се сочи, че така твърдяното незаконосъобразно поведение на ответниците, което е в причинна връзка с претърпените вреди, е недоказано и въпреки че когато има нарушаване на правата на здравно осигурените лица не може да няма отговорни, то в конкретния случай основанията за търсене на отговорност не са тези, които са посочени в исковата молба и уточненията й.
Спорът по делото е разгледан и решен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неизяснена фактическа обстановка.
За да постанови решение образувано по искова молба подадена на основание чл. 203 и сл. от АПК, на първо място съдът следва да изясни предмета на делото, включително дали и в коя от хипотезите по чл. 204 АПК попада предявеният иск, както и да прецени пасивната легитимация на ответната страна по иска, като при необходимост изиска уточняване на конкретните фактически основания за присъждане на обезщетението, с приложение на процедурата за отстраняване на констатирани от съда нередовности по исковата молба. В случая съдът е давал указания на ищеца да отстрани нередовности по исковата молба - с разпореждане от 24.04.2013 г. и определение съответно от 30.04.2013 г. Единствено разпореждането от 24.04.2013 г. съдържа предупреждение, че при неизпълнението им, производството по исковата молба ще бъде прекратено. При това, в никой от посочените по-горе случаи, не са дадени точни и пълни указания за отстраняване на нередовностите по предявения иск.
Съдът е констатирал, че производството е образувано по иск за обезщетение за вреди, причинени от действия и бездействия на Министерство на здравеопазването, Администрацията на Министерски съвет и Националната здравноосигурителна каса. Конкретният иск е в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, въвеждаща изключение от правилото на чл. 204, ал. 1 АПК, че иск за обезщетение може да бъде предявен едва след отмяната на административния акт по съответния ред. В случаите визирани от чл. 204, ал. 4 АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява пред съда, пред който е предявен иска за обезщетение. Но и при тях следва да бъдат уточнени конкретните фактически основания и размера на вредите, претендирани като произтекли от съответните действия или бездействия на длъжностни лица, при това по отношение на всеки от ответниците в процеса.
В нарушение на процесуалните правила, като още двама ответника по делото са конституирани НЗОК и Администрацията на Министерски съвет. В проведеното открито съдебно заседание на 04.06.2013 г. процесуалният представител на Гърков устно е поискал привличането на НЗОК и Министерски съвет да бъдат конституирани като ответници. Разпоредбата на чл. 117, ал. 4 от отменения ГПК от 1952 г., визира процесуалната възможност (отпаднала по новия ГПК), за привличане на нов ответник наред с първоначалния, във всяко положение на делото. В тези случаи съгласно чл. 117, ал. 5 ГПК отм. , искът срещу новия ответник се счита предявен от деня, в който е постъпила исковата молба срещу него. Такава видно от приложените по делото документи не е подадена към момента на конституиране на НЗОК и Администрацията на МС, ако за такова може да се счете определението от откритото съдебно заседание на съда от 04.06.2013 г. поради факта, че по делото липсва какъвто и да е акт на съда, с който посочените административни органи да са конституирани като ответни страни по делото. В посоченото по горе съдебно заседание на ищеца съответно са дадени и указания, а именно: в писмен вид с преписи за всеки от ответниците да уточни конкретните факти на основа, на които предявява иска си по отношение на всеки един от тях, като конкретизира кой от ответниците и по какъв начин е осъществил бездействие във връзка с осигуряване на посочените в исковата молба медикаменти и на какво основание се твърди, че всеки един от тези ответници има законово задължение да осигури тези медикаменти, също така да се конкретизира петитума на искова молба като се посочи каква сума се претендира, отделно за имуществени, неимуществени вреди от всеки един от ответниците и за какъв период. Посочено е, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната. В изпълнение на указанията на 11.06.2013 г. процесуалният представител на Г. И. Г. е внесъл молба, която също не отговаря на изискванията за редовност на искова молба по чл. 127 и сл. от ГПК, но съдът не е приложил нормата на чл. 129 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, от където и следва че нередовността по предявяване на исковете срещу НЗОК и Администрацията на МС не е отстранена и до настоящия момент.
Наред с това, в настоящият случай, при липса на доказателства, съдът е следвало да изиска становища от компетентни медицински органи първо по отношение на здравословното състояние на ищеца, и второ по отношение на размера и доказването на имущественото обезщетение поради факта, че медикаментът ФЛУОРОУРАЦИЛ (fluorouracil) е закупен от чужбина. В нарушение на чл. 171 от АПК той не е указал на ищеца за необходимостта от събиране на такива, нито е назначил служебно медицинска експертиза. Това процесуално бездействие не може да бъде обяснено с невъзможност да се заплатят разноските за експертиза от страна на ищеца, още повече, че заплащането им, в зависимост от изхода на спора, винаги може да бъда възложено с крайния акт или дори след това с нарочно определение. В тази връзка редно е да се посочи, че в исковата молба има искане за освобождаване от заплащане на държавна такса поради финансова невъзможност от страна на ищеца, което искане не е разгледано от административния съд и с разпореждане от 24.04.2013 г. му е указано да внесе държавна такса по сметка на съда.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. На основание чл. 222, ал. 2 АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване посочените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
При новото разглеждане, на основание чл. 226 ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предложение второ и чл. 222 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 1482 от 10.03.2014 г. постановено по адм. д. 4205/2013 г. по описа на Административен съд София град.
ВРЪЩА делото на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на посочените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ С. Х./п/ С. Б. С.Х.