Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ срещу Решение 2225/04.04.2014 г., постановено по адм. дело 2610/2013 г. по описа на Административен съд София град. Претендира се отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна М. Л. С. редовно призован не се явява и не се представлява, не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение съдът е осъдил ДАБ при МС да заплати на М. Л. С., гражданин на Гвинея, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди обезщетение за неимуществени вреди в размер на един лев. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявеният от М. С. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ДАБ при МС за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, довели до задържане на ищеца в СДНВЧ е основателен и доказан. Прието е, че на ищеца е отнета свободата на придвижване, което е предизвикало у него огорчение, подтиснатост и отчаяние, тъй като търсил закрила от нарушаване на човешките му права, а вместо това фактически е претърпял ограничаване на личната му свобода.

Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за допустимостта на съдебното...