Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на М. М. И. Абделгани с постоянен адрес гр. П. чрез адв.. К. срещу решение N 769 от 18.03.2014 год. по адм. дело N 3677/2012 год. на Административен съд Пловдив. Касационната жалбоподателка излага съображения за незаконосъобразност на решението и иска постановяването на ново по съществото на спора, като се отмени заповед N ЯЗ/РМЗ-111 от 03.09.2012 год. на началник сектор Миграция при ОД на МВР Пловдив.

Ответникът началник сектор Миграция при ОД на МВР Пловдив не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка срещу заповед N ЯЗ/РМЗ-111 от 03.09.2012 год. на началник сектор Миграция при ОД на МВР Пловдив, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, чл. 90, т. 3 от ЗМВР отм. и чл. 141б, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР й е приложена принудителна административна мярка отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б..

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед N ЯЗ/РМЗ-111 от 03.09.2012 год. на началник сектор Миграция при ОД на МВР Пловдив за отнемане правото на постоянно пребиваване в Р. Б. на М. А. е издадена от компетентен орган, предвид представената по делото заповед за упълномощаване, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и на материалния закон и целта на същия. По делото не се спори относно релевантните факти. Съдът е установил, че жалбоподателката е родена в Миниа, Египет. Разрешение за постоянно пребиваване същата е получила през 2007 год. На 31.07.2012 год. М. А. е подала заявление за издаване на ново разрешение за пребиваване. След извършената надлежна проверка от страна на административния орган е констатирано, че лицето не е пребивавало както в страната, така и в някоя от страните - членки на Европейския съюз за период от 12 последователни месеца за времето от 09.09.2008 год. до 26.07.2012 год.

С оспорената заповед началник сектор Миграция при ОД на МВР Пловдив е отнел на М. А. правото на постоянно пребиваване в Р. Б. на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ (ред. ДВ, бр. 21/2012 год.). Издателят на административния акт е упражнил правомощието си по този закон по силата на заповед N з-5683 от 15.06.2009 год. При тези данни правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия.

При извършената проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция приема, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, в приложимата редакция, правото на пребиваване се отнема, когато се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Р. Б. или друга държава - членка на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8 и 13. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 9, пар. 1, т. 3 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета, съгласно която дългосрочно пребиваващият губи правото си на статут на дългосрочно пребиваващ в случай на отсъствие от територията на Общността за период от дванадесет последователни месеца. В хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ административният орган действа в условията на обвързана компетентност. След като по преписката е установено по надлежен ред, че жалбоподателката е отсъствала от територията на страната, респ. на друга страна-членка на ЕС, повече от 12 месеца, компетентният административен орган правилно е приложил предвидената с разпоредбата принудителна административна мярка.

Неоснователно е изтъкнатото в касационната жалба оплакване, че нито административният орган, нито съдът, са направили преценка за наличието на факти, които могат да се квалифицират като извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 9, пар. 2 от Директивата. В предложението, мотивирало издаването на процесната заповед, както и в самата заповед, е изтъкнато изрично, че посоченото от М. А. като основание за отсъствието на същата от страната заболяване и последваща загуба на майка й не са подкрепени с доказателства, поради което и правилно не е било взето предвид от административния орган. Последното е било съобразено и от първоинстанционния съд, който е възприел позицията на органа в случая.

Предвид изложеното, като е приел в изводите си, че не са налице предвидените в закона основания за отмяна на заповедта и е отхвърлил жалбата на М. А., Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски не се претендират, поради което не се присъждат.

Воден от горното, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение N 769 от 18.03.2014 год. по адм. дело N 3677/2012 год. на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Р./п/ С. Я. И.Р.