Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР, отм. .

Образувано е по оспорване, подадено от Т. Т. Й. срещу Заповед К-3171/04.04.2014 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 3, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР отм. й е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното й правоотношение в МВР.

Жалбоподателката твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, при наличие на съществени нарушения на административно-производствените правила и при несъответствие с целта на закона, без да е спазена предписаната форма. Изрично като нарушения са изведени аргументи за образуване на производството по анонимен сигнал, липса на предписаната форма по чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР отм. поради липса на посочване на място, време и обстоятелства, при които е извършено нарушението, издаване на заповедта след изтичане на преклузивния срок по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР отм. , липса на всестранно и задълбочено обсъждане на всички относими факти. Допълнително подробно са развити съображения в подкрепа на становището на Т. Т. Й., че липсва нарушението, за което е наказана, защото обсъжданите пълномощни не са търговски по смисъла на чл. 26 от Търговския закон (ТЗ). Жалбоподателката иска да бъде отменена оспорената от нея заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Претендира разноски.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а...